Присъда №

към дело: 20161600200077
Дата: 09/20/2016 г.
Председател:
Членове:
Съдържание

ПРИСЪДА

град М., 20.09.2016 год.
В името на народа

Окръжен съд М., наказателно отделение в публичното заседание на двадесети септември, през две хиляди и шестнадесета година в следният състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц.К.

Съдебни заседатели: 1. Е.С.
2. Н.Д.

Секретаря: С.К. и в присъствието на прокурора Л.И., разгледа докладваното от съдията К. НОХ дело № 77 по описа на съда за 2016 година и след тайно съвещание
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Л. К. М., роден на Х г. в Г. Б., О. М., с постоянен адрес в същия град, У. „. С. № Х и с настоящ адрес в с. К., О. М., У. „П.“ № Х, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН * за ВИНОВЕН в това, че на 15.08.2014 година в Г. М. причинил на майка си – НХГ. МХ, ЕГН * смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена й към 11.08.2014 година в с. К. в частния й дом, средна телесна повреда /травма на главата с кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки, както и развила се на базата на тази травма двустранна абсцедираща бронхопневмония, които увреждания са от естество да водят до разстройство на здравето, временно опасно за живота/, поради което и на основание чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС определя по отношение на подсъдимия Л. К. М., ЕГН * първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС постановява наказанието да се търпи в затворническо общежитие от открит тип.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 68 от НК ПРИВЕЖДА в ИЗПЪЛНЕНИЕ, наложеното на Л. К. М., ЕГН * наказание по НОХД № 595/2011 г. на Районен съд Б. от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОСТАНОВЯВА и приведеното в изпълнение наказание да се търпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ в затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 59 от НК ПРИСПАДА от срока за изпълнение на наказанието времето, през което по отношение на подсъдимият Л. К. М., ЕГН * е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 27.10.2015 година.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Л. К. М., ЕГН *, с отразена самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР - М. сумата от 1 831,98 лева, представляваща размера на направени разноски на досъдебното производство, сумата от 290, 00 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС, представляваща направени в съдебното производство разноски, както и държавна такса в размер на 5 лева, в случай на издаване на изпълнителен лиС.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок от днес пред Апелативен съд София.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :

1.



2.









М О Т И В И към Присъда, постановена на 20.09.2016 година по НОХД № 77 / 2016 г. по описа на Окръжен съд – М..

Производството е образувано въз основа на внесен за разглеждане в Окръжен съд - М. обвинителен акт от 08.06.2016 година на О. П. – М., с който е повдигнато обвинение против подсъдимия Л. К. М. с постоянен адрес град Б. и настоящ адрес село К., О. М., с който е обвинен в това, че на 15.08.2014 г. в Г. М. причинил на майка си Н.М. смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена й към 11.08.2014 г. в с. К. в частния й дом средна телесна повреда /травма на главата с кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки, както и развилата се на базата на тази травма двустранна абсцедираща бронхопневмония, които увреждания са от естество да водят до разстройство на здравето, временно опасно за живота/ - престъпление по чл. 124, ал.1 от НК.
Представителят на О. П. – М., в открито съдебно заседание, поддържа обвинението и моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия Л. К. М. за виновен по повдигнатото му обвинение, като му наложи наказание „лишаване от свобода“, което да бъде около средния размер, предвиден в закона. Поддържа становището за пълно и всестранно доказване на повдигнатото обвинение, като счита, че събраните по делото доказателства установяват по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият системно е малтретирал възрастната си и почти неподвижна майка и след последния й нанесен побой в дома им в с. К. на 11.08.2014 г. я е привел в безпомощно състояние. Последвалата намеса на медици от Спешна помощ и настаняването за лечение на пострадалата в М. – М. не са успели да спасят живота на жертвата и на 15.08.2014 г. Н.М. е починала. Твърди, че правната квалификация на деянието е по чл. 124, ал.1 от НК, тъй като с виновно причинената на майката средна телесна повреда, по непредпазливост е доведена смъртта й, вследствие на настъпили в пряка причинна връзка усложнения. Предвид данните за предходна съдимост, намира, че следва да бъде приведено в изпълнение условно наказание, в чийто изпитателен срок е извършено настоящето деяние.
Подсъдимият Л. М., в дадените пред Окръжен съд обяснения заяви, че е живеел с майка си в с. К., О. М. и че дори преди години е напуснал постоянната си работа в град С., за да се грижи за Н., която е била трудно подвижна. Твърди, че нямал постоянна работа, че се ангажирал със сезонна такава, поради което често му се налагало да отсъства от къщи. За това и се налагало техен съсед да взема пенсията на майка му и да й пазарува, още повече, че здравословното състояние на последната не позволявало тя да се придвижва из селото. Отрича да е нанасял побой на майка си, включително и на 11.08.2014 година, когато твърди, че е ходил да бере диворастящи горски плодове. Твърди, че на тази дата чак в ранния следобед бил уведомен от познати по телефона, че майка му е намерена в безпомощно състояние и в безсъзнание в дома им. Обяснява, че от хора от селото разбрал, че майка му е получила удар и била закарана в болницата в М.. Категоричен е, че не е нанасял побой над майка си и моли да бъде оправдан.
Назначеният в рамките на съдебното производство служебен защитник поддържа, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Смята, че са налице само косвени доказателства относно авторството на деянието и поддържа, че те не са достатъчни, за да се направи единствено възможния логичен извод, че именно подсъдимият е нанеслия побой над пострадалата, от който е настъпила смъртта й. Акцентира върху факта, че пострадалата е била възрастна, с множество заболявания, че е била трудно подвижна и е било възможно констатираните от медицинската експертиза наранявания да е получила сама при опитите си за обслужване в ежедневието. С оглед на горното, пледира да бъде постановена оправдателна присъда.
Съдът като обсъди всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на стрините по делото, счита за установено следното:

І. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ФАКТИТЕ:

Съдът намира за установена по делото следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Л. М. е с постоянна адресна регистрация в Г. Б., О. М., но през последните години /след смъртта на баща му през 2009 година/, заживял постоянно в село К., в дома на пострадалата – негова майка. М. е криминално проявен, а видно и от свидетелството му за съдимост два пъти е осъждан, първоначално за квалифицирана кражба, за която му е наложено наказание „лишаване от свобода“, с отложено изпълнение по чл. 66,ал.1 от НК, а впоследствие и за незаконно присъединяване към ел. мрежата, за което му е наложено наказание „пробация“, което към м. април 2014 г. вече е изтърпял. През 2013 г. направил и адресна регистрация по настоящ адрес / л. 113 от ДП/ на адреса на Н.М.. В селото двамата живеели в малка къща с двор при изключително бедни условия – нямало вода, което налагало да се снабдяват от селските чешми. Подсъдимият се издържал със сезонна работа. Пострадалата имала нужда от постоянна помощ, тъй като страдала от заболявания, които налагали ежедневна употреба на лекарства, била трудно подвижна и не можела да излиза из селото, да се грижи за градината, домакинството и дори за себе си. Състоянието на жената, невъзможността й да се грижи сама за себе си и за домакинството си от една страна и безхаберието и нежеланието на подсъдимия да й указва необходимата подкрепа довело до това Н. М. да поиска съставяне на пълномощно, заверено пред тогаващният кметски наместник свид. Т. К., с което да упълномощи своя роднина – св. И. Н., да получава пенсията й и с получената сума да плаща тока и да й пазарува. Друг роднина – св. И.К. също помагал понякога – носил вода от селските кладенци. Понякога М. била посещавана и от племенницата си /дъщеря на сестра й/ - св. Г. И.. Последната живеела с децата си в Г. Б., нямала възможност да се грижи едновременно и за болната си родственица в селото, а виждала, че последната се нуждае от неотложна помощ. За това предложила на М. да я настанят в Дом за стари хора в града. Смятала, че така възрастната жена ще получава адекватна грижа, че няма да гладува и мизерува, а и ще и бъде наблизо / в града/ за чести посещения. Подготвила комплекта от нужните документи по това настаняване и го изпратила на Кметския наместник – св. К.. Последната ги предала на И. Н., който при посещенията си при бабата да й ги поднесе за подпис. Отивайки при жената през м юни 2014 г., св. Н. разбрал от оплакванията й, че била бита от сина си. Дала на Н. личната си карта, за да оформят документите за старческия дом. Когато същите станали готови и св. Н. й ги поднесъл за подпис, бабата отказала да стори това. При поредното посещение на Н. при М., тя отново му се оплакала, че е бита от сина си, съгласила се да подпише документите и да постъпи в Дома за стари хора в Б.. Свидетелят отишъл до Кметството, взел комплекта документи, върнал се в дома на жената и тя ги подписала. Впоследствие кметския наместник изготвил искане за спешно настаняване на жената в Дома. Чакали само решението за настаняване.
На 11.08.2014 г. в селото раздавали пенсиите. Свидетелят И. Н. следвало да вземе и пенсията на М., да я наобиколи и да се уведоми какво да й купи. Отивайки до дома на М., св. Н.извикал от вън, но никой не му се обадил. Влязъл в къщата и заварил жената да лежи на леглото с притворени очи. Не реагирала. Обадил се на Кметския наместник – св. К., която повикала линейка. Звъннал и на св. К. – казал му, че жената е зле, че не са му разрешили да вземе и неговата пенсия и да се прибира в селото. К. се прибрал в К. и заедно с К. отишли в дома на М.. Докато чакали линейката, състоянието на жената не се променило – била неконтактна, не можела да обясни какво й се е случило. Пристигналият лекар от Спешна помощ установил, че жената е с високи стойности на кръвното, поставил и инжекция и я откарали в болницата в Г. Б., а от там я транспортирали в болницата в М.. Свидетелите не заварили този ден подсъдимия в къщи. Обадили му се по телефона и той им съобщил, че е из планината за къпини. Прибрал се късно – едва, когато в дома дошъл и местния полицай – св. Б. И.. Последният бил извикан от кметският наместник, която видяла синини по очите и челюстта на бабата. Когато полицаят пристигнал в къщата, заварил само подсъдимия: майката била вече откарана в болницата, а свидетелите се разотишли. Последните преценили, че жената е получила удар, тъй като лекарят от Спешна помощ отчел високо кръвно, а и симптомите при нея наподобявали подобен здравословен проблем. Свидетелят И. разпитвал подсъдимия дали е нанасял побой на майка си и последният отрекъл първоначално. Впоследствие разказал, че ден-два преди това имали скандал, тъй като се прибрал късно, бил гладен, а майка му дала последния им хляб на кучето. После признал, че я е бил, но „по неговите думи – малко“. Св. И. съставил Протокол за полицейско предупреждение по ЗМВР още същия ден срещу подсъдимия да се въздържа от домашно насилие спрямо майка си, който протокол бил подписан от М. без възражения.
След транспортирането на пострадалата в болницата в Г. М., същата за часове е била настанена в Спешното отделение. Видно от листа за преглед на л. 37 от ДП, М. е била приета в състояние след побой и след хронично малтретиране. Описани са следи от наранявания по главата, тялото и крайниците с различна давноС. Фиксирано е състоянието й на пълна степен на изтощаване на организма. Пострадалата вече е била в съзнание и е съобщила на лекаря, че не се е хранила от цяла седмица, че синът й я бие редовно и взема пенсията й, като същото е сторил и предния ден. Съобщеното от пациентката е отразено надлежно в листа и са сигнализирани органите на РПУ и социалните служби. Извършена е и консултация с невролог, чието заключение е, че към онзи момент няма настъпил мозъчен удар. Още същата вечер /на 11.08.2014 г./ М.е настанена за лечение в хирургичното отделение на М. - М.. Била в стая, съседна на тази, в която по това време се лекувала и свид. П. Г.. Помещенията били отделени с леки прегради и се чувало. Св. Г. чувала стенанията на М.. Свидетелката забелязала синини по ръцете и лицето на бабата. Направило и впечатление, че е много слаба. Не можела да става от леглото, но говорела и споменала пред пред нея, че е била бита от сина си. В следващите дни състоянието й се влошило и на 15.08.2014 г. починала в болницата. Г. сочи, че докато Н.М. е била в болницата в М. я посещавала единствено племенницата й св. Г. И. с двете си момичета. Същата племенница поела разноските и организирала погребението в селото й.

ІІ. ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ:

В чисто количествено отношение сме изправени пред известен недостиг на първични доказателства, от които да можем по един напълно категоричен начин да дадем описание на някои важни фрагменти от фактическата обстановка, сред които са обстоятелствата, за които акцентира и Апелативен съд – София в отменителното си Решение по ВНОХД № 375 / 2016 година механизъм на нанасяне на ударите, честота на нанасяне на тези удари и способ, ползван за нанасянето им.
Събрани са показанията на общо седем броя лица, разпитани в качеството на свидетели, нито един от тях не очевидец на причиняването на телесните увреждания, както и перфектно изпълнена и неоспорена съдебно – медицинска експертиза и своевременно дадени обяснения на подсъдимия.
Приета е и е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от в.л. Д. И.Д., установила уврежданията на пострадалата, механизма на получаването им, причините за настъпилата смърт и причинната връзка между тези увреждания и смъртта. Тъй като свид. Л. И. / сестра на пострадалата/ е установено да живее и работи в чужбина, същата не се е явила в съдебно заседание пред първоинстанцинония съд. На досъдебното прозводство И. не е била разпитана пред съдия, защитникът не дава съгласие да бъдат прочетени и приобщени тези й показания по реда на чл. 281 от НПК, поради което същата бе заличена от кръга на лицата за призоваване и показанията на тази свидетелка не са ползвани при постановяване на присъдата. В хода на съдебното производство са представени доказателства, от които е видно, че свид. И. Н. / съселянинът, обслужвал пострадалата/ е починал.
В своя анализ съдът ще започне от причината за смъртта, установена посредством съдебно – медицинската експертиза, която е изпълнена след първичен оглед и направена аутопсия на трупа на пострадалата.
Вещото лице установява, че при пострадалата се констатира закрита травма на главата с оток и кръвонасядане в лявата лицева половина / по челото в ляво, лявата скула, лявата буза/; кръвонасядане в областта на брадичката и по лигавицата на лявата буза и на устните към левия ъгъл на устата; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; кръвоизливи под меките мозъчни обвивки на тилния дял на лявото голямо мозъчно полукълбо, на малкия мозък и на мозъчния ствол; травма в областта на шията с кръвонасядане по кожата по предната й повърхност и дълбоко кръвонасядане в областта на меките тъкани около гръкляна и подезичната кост; кръвонасядане по предната повърхност на лявото рамо; ивицесто охлузване по задната повърхност на дясното рамо. Според експерта, всички увреждания носят белезите на прижизнено получени и то по механизъм на удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети и макар да няма характерни особености, по които да се определи с категоричност от какви предмети са причинени, констатираните увреждания добре отговарят да са получени в резултат на нанесен побой. Непосредствената причина за смъртта на М. е острата дихателна и сърдечна недостатъчност, развила се на базата на закритата травма на главата с кръвоизливи под твърдата и меки мозъчни обвивки, на малкия мозък и мозъчния ствол и на развилата се на базата на тази травма двустранна абсцедираща бронхопневмония. В обобщение – вещото лице установява, че е налице причинно-следствена връзка между получените преди 11.08.2014 г. увреждания и настъпилата на 15.08.2014 г. смърт на пострадалата. В хода на съдебното следствие вещото лице по медицинската експертиза пояснява относно механизма на получаване на установените увреждания, че не е възможно да се получат при падане и самонараняване, тъй като тогава обикновено се получават и охлузвания, а такива охлузвания по лицето и шията на пострадалата не се констатират. Уврежданията в областта на шията и дълбокото кръвонасядане говорят за стискане, т.е. за външна намеса и не могат да се получат при падане. Вещото лице обяснява механизма на развиващите се усложнения при процесния травматичен кръвоизлив и пояснява, че сиптоматиката е индентична като при получен мозъчен удар, което е заблудило първоначално свидетелите, възприемайки констатациите на медика от линейката за високо кръвно налягане, измерено при пострадалата още в дома й. Като характер и локализация уврежданията у М. добре отговарят да са получени в рамките на 24 часа и повече преди първоначалното им установяване в Спешна помощ. Тези травматични увреждания и в частност – закритата травма на главата, насложени на общото изтощено състояние на пострадалата, са довели до развоя и на двустранната пневмония, допринесла за настъпването на смъртта. Самата им медико - биологична характеристика ги определя като състояние на разстройство на здравето, временно опасно за живота, т.е като средна телесна повреда по смисъла на НК.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите Г. И. /племенницата на пострадалата/, И. К. / също родственик на пострадалата/, Т. К. /кметския наместник в селото/, М. М. / служителя от социалната служба/. Показанията на тези лица относно факти, свързани с отношенията между майка и син, материалното състояние, постоянните битови проблеми, водещи до чести скандали между двамата и до това починалата, месеци преди смъртта си да потърси помощта на покойния И. Н. и на роднината си И. К., които вместо синът й да полагат грижи за осигуряването на храна, ползвайки пенсията й са последователни, непротиворечиви и съответстват напълно на писмените доказателства, събрани по делото и неоспорени от страните. В косвена насока, относно влошените отношения между подсъдимия и неговата майка и липсата на достатъчна грижа за нея е и приложената документация относно евентуалното настаняване на възрастната жена в дома за стари хора в Г. Б., документацията от болничния престой на пострадалата в болницата в Г. М., протокола за полицейско предупреждение от досъдебното производство. С оглед на горното, съдът кредитира изцяло показанията на тези лица.
Съдът не възприема като достоверни обясненията, дадени от подсъдимия в хода на съдебното следствие. В тях той категорично отрича да е нанасял побои над майка си, като твърди да е имало само словесни пререкания помежду им за обикновени, битови неща. Съобщава, че последното им скарване било около седмица преди 11.08.2014 г., когато се прибрал у дома, а нямало дори и хляб, тъй като майка му дала последния къшей на кучето. Твърди, че се грижел за домакинството и за градината в двора, че слагал зимнина и че обслужвал майка си според възможностите си. Тези негови обяснения съдът прецени не само като доказателствено средство по делото, но и като негова защитна позиция за процеса. Съдът не кредитира тези обяснения, тъй като те са изолирани и противоречат на цялата съвкупност от доказателствата по делото. Установи се по несъмнен начин, че пострадалата е била възрастна и болна жена, която се е нуждаела от постоянни грижи, а доходите й от ниската й пенсия не са и били достатъчни. Твърдението на подсъдимия, че се е грижел за майка си се опровергава категорично от всички свидетелски показания. Именно липсата на адекватна грижа, пиянството на подсъдимия, изнудването на майката за пари, малтретирането й, тежкото й състояние, са подтикнали тези свидетели да помагат на жената било с личен труд, било с лични средства, било с уреждане на административните проблеми по осигуряване на социални помощи и подготовката на документите й за постъпването в старческия дом. Фактът, че именно той е нанасял побои над възрастната се установява несъмнено от показанията на полицая св. И., пред когото подсъдимият признал, че е удрял „малко“ майка си при скандала по повод случката с хляба и кучето; от записите на съобщеното от пострадалата върху листа за преглед в Спешна помощ в М.; от признанията на майката пред св. Г. в болницата в М.; от заключението на съдебно-медицинската експертиза относно давността на уврежданията, довели в крайна сметка до смъртта на пострадалата. С оглед изложеното, съдът прие обясненията на подсъдимия само и единствено като защитна позиция по делото.

На основание извършеният доказателствен анализ и във връзка с установената фактическа обстановка, въззивната инстанция намира, че са налице категорични доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 124, ал.1 от Наказателния кодекс, което съдът извежда благодарение на следният правен анализ:

ІІІ. ОТНОСНО ПРАВОТО:

При така установената фактическа обстановка, Окръжен съд – М. възприема за доказана материална квалификация на деянието на подсъдимия като престъпление по чл. 124, ал.1, пр.2 от НК.
Както и по – горе настоящият състав вече посочи, кредитира изцяло заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза, като обективно и компетентно дадено. Вещото лице е извършило задълбочен анализ, на база всички приложени по делото доказателства и обекти на изследване. Налице е пълна липса на съмнение относно това, че пострадалата е получила острата дихателна и сърдечна недостатъчност, развила се на базата на закритата травма на главата с кръвоизливи под твърдата и меки мозъчни обвивки, на малкия мозък и мозъчния ствол и на развилата се на базата на тази травма двустранна абсцедираща бронхопневмония, което е непосредствената причина за смъртта й, и които са обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота, което се квалифицира като средна телесна повреда по чл.129 ал. 1от НК.
Както сочи практиката на ВКС разликата между умишленото убийство и умишлената телесна повреда се състои в различното психично отношение на дееца към смъртния резултат.
В първия случай деецът проявява умисъл, а във втория случай – непредпазливост по отношение на смъртния резултат. За да се установи какво е било психическото отношение на дееца към причинения от него смъртен резултат, трябва да се изследва обективната страна на поведението му; характера, насоката и силата на извършеното действие; способа на извършването му; средствата използвани за засягане на пострадалия; органите на човешкото тяло, които са засегнати; причинените непосредствени наранявания и др., с оглед което ще се прецени, дали смъртта е причинена умишлено или по непредпазливоС.
Престъплението по чл.124 от НК се характеризира с три особености: изпълнителното деяние обективно е насочено към причиняване на телесна повреда, като по-близкия, непосредствен резултат е /телесната повреда / и по-далечния / смъртта /; причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е косвена, опосредствувана от междинно състояние на пострадалата /телесната повреда/; субективната страна на престъплението по чл.124 НК, обхваща две форми на вината – умисъл към по-близкия и по-лек резултат и непредпазливост към по отдалечения и по-тежък резултат.
Относно авторството на деянието, съдът прие, че събраните по делото доказателства установяват по един небудещ какъвто и да е съмнение начин, че причинител на уврежданията у пострадалата, от които е последвала и смъртта й, е именно подсъдимият. Според свидетелката Т. К., когато е видяла пострадалата в дома й в безпомощно състояние, е забелязала следи от удари по лицето й, което я е мотивирало да извика полиция. Пред св. Б. И. / местният полицай/ подсъдимият е признал неохотно, че ден преди 11.08.2014 г. при поредния скандал с майка си я е „бил, но малко“. Подписал е предупредителния протокол по ЗМВР да не я малтретира, без да отрази каквито и да е възражения или несъгласия. Самата пострадала не е била разпитвана приживе. След указаната й първоначална медицинска помощ обаче, жената е дошла в съзнание и съобщила на лекаря от спешна помощ в Монтанската болница, че не била яла от седмица, че синът й я прибил и взел пенсията й. Това е надлежно отразено в листа за спешна помощ / л. 37 от ДП/. Св. П. Г. е пребивавала в болницата в периода, в които е правен опит пострадалата да бъде спасена. Забелязала е синините по лицето и ръцете на пострадалата, питала е как е пострадала и е получила отговор от жената, че е била пребита от сина си. Вещото лице по медицинската експертиза пък сочи какви са били конкретните телесни наранявания при пострадалата, проследява развиващите се вследствие на тях усложнения и дава научно обоснованата причинно-следствена връзка между тях и настъпилата смърт. Същевременно свидетелите установяват, че приживе пострадалата жена е живеела изолирано поради трудната си подвижност и немощност, като единствените й посетители са били социалните служители и роднините й, които епизодично са я подпомагали според възможностите си. Както съдът кредитира показанията на свидетелите Г. И., Н., К., К. и М., така намери, че следва да се кредитират и показанията на свидетелите Б. И. и П. Г.. Последните две лица също предават личните си и непосредствени впечатления за фактите, които са възприели, не са заинтересовани от крайния изход на делото, нямат родствени връзки със страните и показанията им кореспондират с цялата останала доказателствена маса.
В конкретният случай за формата и умисълът при причиняване на телесното увреждане съдът изхожда от обективните действия на подс. М.. Същият е искал причиняването повреда на здравето на починалата. Той е нанесъл множество удари, по всяка вероятност с ръка в лицевата част на главата, шията и рамото на пострадалата, довели до мозъчната травма - контузия на мозъка, обширни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, които са обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота, като е допускал, че може да настъпи и по-тежко увреждане на здравето. Подсъдимият е целял само и единствено да й нанесе побой, очевидно така, както е действал при многократни предхождащи този случаи. В резултат на това обаче е настъпила смъртта.
Обективно предприетите действия от подсъдимия са дали възможност той да предвиди евентуално настъпване на обществоноопасните последици, допускайки настъпването на съставомерния резултат.
Всички тези обективни особености на поведението на подсъдимия обективират умисъла да причини на пострадалата умишлена телесна повреда, от която по непредпазливост е последвала смъртта.
Липсва основание и за квалифициране на деянието по чл.124 ал.2 от НК или по ал.4 от НК, тъй като подсъдимият е нанасял ударите без да е бил предизвикан с обиди или агресия от майка си, без да е бил нападнат от нея по какъвто и да било начин. Неговата мотивация за нанасянето на ударите е била обусловена единствено от желанието му да получи пари от пенсията й. Въпреки липсата на, каквато и да било причина или повод за подобно поведение, подсъдимият е предприел за пореден път физическа агресия спрямо пострадалата, умишлено нанасяйки й удари, с което е осъществил състава на чл.124 ал.1 от НК.
Поведението на подсъдимия не е резултат от силно раздразнение, довело да невъзможност за правилна преценка и контрол на постъпките, а добре премислено водено от желание за демонстрация и превъзходство над една болна и беззащитна жена.
В горната връзка, предвид установената от доказателствата по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 124, ал.1 от НК – към 11.08.2014 г. в дома им в с. К., О. М. умишлено нанесъл побой над майка си Н.М., с което й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травма на главата с кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки, както и развила се на базата на тази травма двустранна абсцедираща бронхопневмония – увреждания, които по естеството си водят до разстройство на здравето, временно опасно за живота, в резултат на което на 15.08.2014 г. е последвала смърт на пострадалата М..
От обективна страна – обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства установяват по несъмнен начин, че около обяд на 11.08.2014 г. пострадалата М. е била намерена у дома си в с. К., О. М. в безпомощно състояние със следи от побой по лицето. Такива следи впоследствие са установени в болницата още по тялото и по крайниците на пострадалата. Констатирана е тежка травма на главата с травматични кръвоизливи в мозъка, което е обусловило хоспитализирането на пострадалата в хирургичното отделение. Тази травма, при състоянието на пострадалата на пълна кахексия, е довела и до развитието на двустранната бронхопневмония. Увреждането на пострадалата, съдебно-медицинската експертиза дефинира като такова разстройство на здравето, което е временно опасно за живота – или средна телесна повреда по смисъла на определението, дадено в разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от НК. На 15.08. 2014 г. пострадалата М. е починала в болницата в гр€ М.. Според медицинската експертиза, причината за смъртта е настъпилата остра дихателна и сърдечна недостатъчност, развила се на базата на закритата травма на главата с кръвоизливи в мозъка и последвалата я двустранна бронхопневмония. Вещото лице е категорично, че е налице причинно-следствена връзка между констатираните увреждания по главата и настъпилата смърт.
От субективна страна, съдът прие, че по отношение на причинената на пострадалата средна телесна повреда, подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, тъй като е съзнавал и предвиждал общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Същият системно е нанасял побои на майка си, като ударите са попадали в различни части на тялото. При последното посегателство към 11.08.2014 г. / ден-два преди тази дата – по признанието на подсъдимия и констатациите на медицинската експертиза относно давността на травмата на главата/, подсъдимият я е удрял предимно в лявата част на главата, което е предизвикало травматичния оток на мозъка, довел до смъртта й. Известно му е било, че подобни удари в жизнено важна част от човешкото тяло на една възрастна и изключително немощна жена ще предизвикат сериозни увреждания и въпреки това ги е нанесъл. По отношение на настъпилата смърт – съдът прие, че деянието е извършено по непредпазливоС. С нанасянето на удари върху пострадалата, подсъдимият не е целял нейното умъртвяване, но с оглед силата и интензитета на тези удари в главата на една възрастна, болна и немощна жена, която не е и била в състояние да се защитава, е бил длъжен и е могъл да предвиди, че ще настъпи и този изключително тежък престъпен резултат.
Съобразявайки горното, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 124, ал.1 от НК – за умишлено нанесена средна телесна повреда, от която по непредпазливост е настъпила смъртта на пострадалата М..

ІV. ПО ОТНОШЕНИЕ ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.

Съдът намери, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК, т.е. наказание „лишаване от свобода“, в рамките, определени от закона – от две до осем години.
За адекватен размер на наказанието, съобразен с изискванията на чл. 36 от НК, свързани с целта, съдът определи наказание от ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При определяне на наказанието съдът отчете вида наказание, предвидено в закона за подобен род престъпно деяние. Съобрази, че по делото не се установява наличието нито на изключителни, нито на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прецени тежкото финансово и материално състояние на извършителя. Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете наличието на предишни осъждания, лошите характеристични данни, липсата на критичност към извършеното, системното неизпълнение на законовите и морални задължения за грижа към възрастен и болен родител, посегателството над собствената му майка.
Предвид размера на наложеното наказание и данните за предходната съдимост на извършителя, съдът постанови ефективно изтърпяване на наложеното наказание. По правилата на чл. 61, т. 3 и чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС, съдът постанови наказанието да се търпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ в затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, подсъдимият е осъден по НОХД № 595/2011 г. на РС Б. за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 20,ал. 2 от НК и при условията на чл. 55 от НК му е било наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода – условно с тригодишен изпитателен срок.
Тази присъда е влязла в сила на 06.03.2012 г., от когато е започнал да тече изпитателния срок. Настоящето деяние е извършено през м. август 2014 г., т.е. в рамките на този изпитателен срок, поради което на основание чл. 68 от НК, съдът с настоящата присъда, приведе в изпълнение наказанието от четири месеца „лишаване от свобода“ и определи режима за изтърпяването му и вида затворническо заведение.
На основание чл. 59 от НК, съдът приспадна времето, през което по отношение на подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 27.10.2015 година.

V. ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ.

Предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, на основание чл. 189 от НПК, съдът осъди М. да заплати по сметка на ОД на МВР - М. сумата от 1 831,98 лева, представляваща размера на направени разноски на досъдебното производство, сумата от 290, 00 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС, представляваща направени в съдебното производство разноски, както и държавна такса в размер на 5 лева, в случай на издаване на изпълнителен лиС.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


File Attachment Icon
F4A04B6CAFB8654BC225803A002D3100.rtf