Решение №

към дело: 20161600500332
Дата: 11/14/2016 г.
Председател:Надя Иванова
Членове:
ЕЛИЗАБЕТА КРАЛЕВА, ТАНЯ ЖИВКОВА
Съдържание

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С Решение от 22.08.2016година постановено по Г.д.№1220/2016година по описа на Районен съд Г.М. е отменена Заповед № 04 от 25.04.2016г. година на кмета на с. О., Община Б, с която е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.2 от КТ- съкращение в щата, трудовото правоотношение на П. Н. В., считано от датата на връчване- 25.04.2016г., като незаконосъобразна и е признато уволнението за незаконно, като последната е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “ххх” в К. с. О., Община Б..
Със същото решение са присъдени и направените в полза на ответника съдебни разноски.
Това Решение е обжалвано от К. с.О., община Б. представлявано от кмета Т. И. чрез А.К. А..В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение като се твърди ,че е спазена разпоредбата а чл.335,ал.1, т.2 от КТ.Така подадената въззивна жалба е допълнена в срок с изложени доводи и за допуснати нарушения на процесуалните правила в първоинстанционното производство във връзка с оспорени медицински документи и не открито производство за това.Моли съда да отмени изцяло решението като незаконосъобразно, като отхвърли предявените искове като неоснователни и се присъдят направените разноски по водене на делото.
Горното се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител А.К. А..
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата П. Н. В. от с.О., О.М., чрез А.И.В. с изложени доводи за нейната неоснователност.Моли съда да остави същата без уважение и потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание подържа изложеното в жалбата си чрез процесуалния представител А.В..
Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Окръжният съд като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена от надлежна страна в процеса- ответник в първоинстанционното производство в предвидения от закона срок, а разгледана по същество е неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ.За да уважи същите съдът е приел, че уволнението на ищцата е в резултат от реално извършено съкращение в щата на ответното К., в което е работила на длъжността „ХХХ”. Тази длъжност към момента на уволнението е била единствена и заета от ищцата. Изпълняваните от нея трудови функции по закон- ЗМСМА са възложени на кмета на населеното място, чиято длъжност след съкращението е останала единствена по щат.
Съдът е приел, че ответникът като работодател, издал оспорената заповед за уволнение не е доказал спазване изискванията за специалната закрила при уволнение по чл. 333, ал.1 т.3 от КТ. Това неизпълнение на законовата процедура при съкращението е основание за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, с правно основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, поради което е уважил изцяло така предявените искове.Така направените изводи са правилни, законосъобразни, съответстват на събраните в процеса доказателства и напълно се споделят и от настоящата инстанция.Съображенията на МОС за това са следните:
Исковата претенция е с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ.Установи се и не се спори между страните, че ищцата в първоинстанционното производство е била в трудово правоотношение с ответното К. като е заемала длъжността“ХХХ” .
Със Заповед № 04 от 25.04.2016г. година на Кмета на К. с.О., община Б., връчена й на същата дата трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ- съкращение в щата. Връчено й е предизвестие с едномесечен срок съгласно чл.326 от КТ, изх. № 08/21.03.2016г.
В процесната заповед за уволнение изрично е записано освен посоченото по-горе законово основание и това, че се издава на основание Решение № 29 по Протокол № 4/27.01.2016г. на Общински съвет Б.,относно одобрената численост и структура на Община Б. и съкращаване на щата, а именно: ХХХ” в К. с. О..
Безспорно установено е по делото, че заеманата от ищцата длъжност не фигурира в длъжностното щатно разписание и в поименното разписание на длъжностите, в сила от 01.03.2016 г. В структурата на Община Б.ответното К. с. О. остава с една щатна бройка за длъжността „кмет”, на който по силата на ЗМСМА са възложени функциите на длъжностно лице по гражданско състояние. Част от тези функции е изпълнявала ищцата преди прекратяване на трудовото и правоотношение, видно от връчената й на 31.07.2012г. длъжностна характеристика/л.9/. Тези обстоятелства е констатирано и в заключението на назначеното по делото вещо лице И. П., което е прието като обективно и безпристрастно.
Предмет на спора в настоящето производство е изпълнени ли са задълженията на работодателя на ищцата преди издаване на процесната заповед за уволнение, визирани в разпоредбата на чл.333 от КТ и неизпълнението им води ли до незаконосъобразност на атакуваното уволнение.
Практическото осъществяване на закрилата при уволнение включва предвидени в нормативния акт задължения на работодателя и на работника, който е определен за уволнение.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съобразно чл.333, ал.1 от КТ задължение на работодателя е преди всичко да събере информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от съответните болести, посочени в чл. 1, ал. 1 от наредбата. Работниците, които страдат от заболяване по наредбата, са длъжни при поискване да представят на работодателя медицински документи за заболяването си. След събирането на документите и вземане мнението на ТЕЛК работодателят е длъжен да отправи до инспекцията по труда писмено искане за разрешение за прекратяване на трудовия договор с определения за уволнение работник, страдащ от болест по чл. 1, ал. 1 от наредбата .
Правното значение на предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ е определена в чл. 344, ал. 3 КТ. Правните последици от липсата на предврително разрешение е признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта за уволнение само на това основание, без съдът да разглежда трудовия спор по същество. Без значение за настъпването на последиците по ал. 3 са причините, поради които работодателят не е поискал разрешение за уволнението. Те ще настъпят и в случаите, когато работодателят е извършил уволнението, като съзнателно не е поискал разрешение или след като го е поискал не е дочакал получаването на разрешението, както и в случаите, когато работодателят не е знаел, че съответния работник или служител се ползва от закрилата по чл. 333 КТ.
Когато, обаче, работодателят е изправен по отношение на задължението си по чл. 1, ал. 2 от Наредбата да поиска от определения за уволнение работник информация страда ли от заболяване по Наредба № 5 и работникът писмено и под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК декларира, че не страда от такова заболяване, последиците по ал. 3 от чл. 344 КТ няма да настъпят.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 853/17.12.2010 г. по Г.д. № 767/2010 г., решение № 44/10.02.2014 г. по Г.д. № 4497/2013 г., решение № 156/06.06.2012 г. по Г.д. № 1845/2010 г. на IV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, закрилата по чл. 333, ал.1, т.3 КТ има обективен характер и важи винаги, когато работникът или служителят страда от заболяване по Наредба № 5/1987 г. за болестите, при които работниците имат особена закрила, като задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на предварителна закрила, като събере информация за работниците и служителите, които смята да уволни, като липсва легално вменено задължение на работника или служителя да уведомява работодателя си предварително за наличните болести. Обективният характер на закрилата се изключва само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване по посочената наредба.
Наличието на заболяване по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 се установява с решение на ТЕЛК по чл. 4, но медицински документ по чл. 2 от Наредба № 5 може да бъдат епикриза, медицинско удостоверение, болничен лист или друг документ, издаден от лечебното или профилактичното заведение, в което работникът се е лекувал .
В конкретния случай видно от представените с исковата молба медицински документи, в същите е отразено, че ищцата страда от хипертонично сърце и стенокардия, представляваща една от клиничните форми на исхемичната болест на сърцето както и от неинсулинозависим захарен диабет, но въпреки това работодателят не е изпълнил задължението си да поиска и получи предварително мнение от ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда по чл. 333, ал. 1 и 2 КТ. В този смисъл е и решение № 521/9.01.2012 г. по Г.д. № 208/2011 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което ясно е посочена процедурата, по която се изпълнява правилото на чл. 333, ал.1 и ал.2 КТ в случаите, в които работодателят разполага с медицински документи, че работникът страда от заболявания, представляващи различни клинични форми на заболяване, което изрично е посочено в Наредба № 5/1987 г. Неспазването на това изискване и наличието на заболяване при ищцата, поставящо я под закрилата от уволнение, е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение, без да се разглежда спора по същество. Не се установява по делото, че работодателят е изискал от ищцата сведения за нейното здравословно състояние, както и че не е получил предварително разрешение от инспекцията по труда - основание за основателност на предявените искове.Тези изводи на настоящата инстанция не биха се променили и при проведено оспорване по реда на чл.194 от ГПК на приложената медицинска документация с оглед обективния характер на закрилата.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Районен съд Г.М. потвърдено, като правилно и законосъобразно.




Водим от гореизложените мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решението от 22.08.2016година постановено по Г.д.№1220/2016година по описа на Районен съд Г.М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от обявяването му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


File Attachment Icon
CA4114DFFFDDD62DC225806C004E972F.rtf