Решение №

към дело: 20141600600046
Дата: 07/21/2014 г.
Председател:Милена Бранкова
Членове:
Цветан Колев, мл.с.Иван Мичев
Съдържание

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК
С Присъда от 06.03.2014г. по НЧХД № 50 285 по описа за 2013г. на Районен съд – Г.М. е признал подсъдимия И. Ц. Д., от Г.В. за невинен в това, че на 17.01.2013г. в интервю пред Б. – Р. В. публично разпространил за А. Б. Р. неверни и позорни обстоятелства със следните изрази: ,, ХХХХХХ.......”, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
С Допълнителна присъда от 25.03.2014г., първоинстанционният съд е отхвърлил предявения с тъжбата граждански иск в размер на 50 (петдесет) хиляди лева, представляващ обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на нанесената от подсъдимия клевета, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 17.01.2013г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
Присъдата е обжалвана изцяло от частния тъжител.В жалбата се съдържат оплаквания за нейната незаконосъобразност.Акцентира се за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от районния съд и за неправилно приложен материален закон.В заключение се иска нейната отмяна и постановяването на нова, осъдителна присъда.С допълнителна въззивна жалба е обжалвана допълнителната присъда по отношение на отхвърлянето на гражданския иск.Претендират се и разноски.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства.Изразява подробни съображения в нейна подкрепа.Частният тъжител и граждански ищец консолидира своята позиция с тази на своя повереник.
Ответникът по жалбата се явява лично в съдебно заседание, заедно със своя упълномощен защитник.Защитникът на подсъдимия оспорва жалбата и моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционнат присъда.Претендира и разноски.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД – Г.МОНТАНА, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Видно от приложените материали към първоинстанционното дело е, че при разглеждането му районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на страните и до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт към който също така липсват и мотиви.
На първо място следва да се отбележи, че от протокола от съдебно заседание с дата 21.10.2013г., не се установява районният съд след даване ход на делото да е открил съдебно следствие.Оттук насетне последващите процесуални действия се явяват незаконосъобразни, а поисканите от страните по делото доказателства не са били събрани и приобщени по предвидения в НПК ред.От своя страна това е довело до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт, който е бил ,,мотивиран” с доказателства, които не са били събрани по съответния начин.На следващо място в протокола от първото съдебно заседание (от същата дата), не е отразено депозираната тъжба да е била прочетена, ведно с предявения с нея и допуснат за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск.Съдът не е запитал подсъдимия разбира ли обвинението и желае ли да даде обяснения.В случая районният съд е разяснил право на подсъдимия да даде обяснения, ведно с останалите му процесуални права по чл.274, ал.2 от НПК, но не му е предоставил възможността реално да го упражни нито след първоначалното даване на ход на делото, нито впоследствие до приключване на делото в първата инстанция.Съдът е бил длъжен да се увери, че подсъдимият разбира повдигнатото му с тъжбата обвинение, както и да проведе разпит на същия по установения в чл.277, ал.1 сл. от НПК ред.Липсата на такова запитване и на такъв разпит, съставляват особено съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в ограничаване на правото на защита на подсъдимия. (Решение № 55 от 26.ІІ.1990г. по н.о.х.д № 30/90г. І н.о. на ВС)В следващото съдебно заседание - на дата 26.11.2013г., без да е постановил определение с което да е дал ход на делото, районният съд е заличил допуснатия по искане на тъжителя свидетел и допуснал събирането на гласни доказателствени средства, изразяващи се в призоваването, в качеството на свидетели, на лицата Г. Й.в и Б. К., които действия очевидно не могат да бъдат валидно извършени без да е бил надлежно даден ход на делото.В този смисъл оплакването на въззивния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от районния съд, в тази им част, се явяват основателни.
Възражението във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, относно приложението на разпоредбата на чл.283 от НПК, настоящият съдебен състав намира за неоснователно, доколкото въпреки липсата на изрично определение от страна на съда, все пак писмени доказателства по делото са били приемани и приобщавани.По отношение на останалите възражения за нарушение на разпоредбите по чл.284 и чл.301, ал.1 т.10 от НПК същите са неоснователни, доколкото се отнасят до приобщаване на част от доказателства по делото, а по гражданския иск съдът се е произнесъл с допълнителна присъда.
Налице са допуснати и съществени процесуални нарушения от районния съд и при изготвянето на мотивите към присъдата.ВКС нееднократно е имал повод да приеме, че съществено нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата.( Решение № 457 от 03.01.1994г. по н.д.№ 313/93г. І н.о. и Решение № 765 от 28.12.1990г. по н.д.№ 715/90г. І н.н.)Не може да има спор, че основни в този смисъл са и въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и каква е неговата правна квалификация.За да се отговори на тези въпроси, съдът следва да посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.В конкретния случай не е изпълнено нито едно от изброените изисквания, поради което към присъдата на практика липсват мотиви.
На първо място основният съд не е изложил никакви съждения относно фактическата обстановка по делото.Мотивите представляват единствено изложение на факта, че на 17.01.2013г., в рамките на емисия ,,Новини” на Б. – Р. В., било излъчено интервю с подсъдимия Д., с водещ на новините редактор Б. Б. и редактор А. Ц..Непосредствено след това, районният съд е започнал анализ на въвеждащ и извеждащ хартиен текст на водещия на новините.
На второ място липсва подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, от които да бъде установено налице ли е доказаност на частното обвинение.Твърде пестеливо е отразено, че разпитаните по делото свидетели били установили само негативните отношения между страните и обстоятелства, които са ирелевантни за настоящия процес.Не е направен анализ например на показанията на свидетеля Г. Й., който в своя разпит пред районния съд излага твърдения, относно даденото от подсъдимия интервю и същите не са неотносими към предмета на доказване, а подлежат на анализиране от съда.Липсва правен анализ и на приобщените по делото множество писмени доказателства.Районният съд не е обсъдил дали кредитира приобщените писмени доказателства или не и ако ги кредитира, кои от тях и в каква част.Неизпълнението на задължението на първоинстанционния съд да подложи на внимателен и задълбочен анализ събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, е съществено процесуално нарушение, изразяващо се както в нарушаване на правото на защита на подсъдимия, така и в липсата на мотиви на постановения съдебен акт.
По отношение но допълнителната въззивна жалба, с която е обжалвана допълнителната присъда от 25.03.2014г., с която е бил отхвърлен предявения ведно с тъжбата гражданския иск настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед изхода на наказателното производство и констатираните процесуални нарушения освен първоначалната, също така следва да бъде отменена и допълнителната присъда, поради акцесорния характер на гражданския иск в наказателния процес.
При този изход на делото оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, относно прилагането на материалния закон и обосноваността на обвинението, както приобщените писмени доказателства, не могат да бъдат коментирани.Те следва да се имат предвид при новото решаване на делото от районния съд, ако са основателни.
Воден от горното и на основание чл.348, ал.3 т.1 и т.2 във вр. с чл.335, ал.2 във вр. с чл.334 т.1 от НПК, Окръжният съд – Г.Монтана
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Присъда от 06.03.2014г. и Допълнителна присъда от 25.03.2014г. постановени по НЧХД № 50 285 по описа за 2013г. на Районен съд – Г.М..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.





2.


File Attachment Icon
AB1F182EAEA0AE5BC2257D1E0028B58D.rtf