Решение №

към дело: 20171600900095
Дата: 08/05/2019 г.
Председател:Аделина Троева
Членове:
Съдържание

Предявени е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД. При условията на евентуалност е предявен и иск по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „. трейдинг“ ООД, представлявано от управителя К. К., твърди в исковата молба, че на 13 август 2014 г. сключил договор с О. Б. за ремонт и рехабилитация на пътна инфрастурктура в жилищните комплекси „З.“, „И.“ и „С.“ в Г. Б.. Цената била договорена по видове дейности, а плащането да стане на два пъти –20% авансово, остатъкът след подписване на акт образец 15 от Наредба № 3/20103 г. За изпълнените дейности страните се договорили да съставят протоколи за приемане на работата, въз основа на които да се извършва плащането. Възложителят обаче въпреки подписан протокол № 3 и съставена фактура №Х/2015 г. не изплатил част от дължимата по договора сума в размер на 138 018,80 лв. Като твърди, че е налице неизпълнение на задължението за плащане на възнаграждение по договор за изработка, ищецът моли да бъде осъдена О. Б. да плати сумата 138 018,80 лв заедно с 29 309,20 лв обезщетение за забавено плащане по чл. 86 от ЗЗД за периода от 10 март 2015 г. до предявяване на иска на 24 юли 2017 г.
В случай, че съдът отхвърли иска по чл. 266 от ЗЗД, ищецът моли да бъде осъдена О. Б. да плати 138 018,80 лв обезщетение за неоснователно обогатяване. Посочва, че това е стойността на извършените от ищеца строително-монтажни работи. С изпълнението на строителните дейности О. се е обогатила, като е спестила разходите за ремонт на улиците, а тези разходи са направени за сметка на ищеца.
Ищецът претендира иприсъждане на деловодни разноски.
Ответникът О. Б., представлявана от к. М. Д., оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Посочва, че договорът е сключен въз основа на възложена обществена поръчка и спрямо него са приложими правилата на ЗОП (отм.). Съгласно договора дължимото на строителя възнаграждение е в размер на 692 283,24 лв и О. го е изплатила изцяло. По фактура № Х/2014 г. с платежно нареждане от 31 август 2014 г. са били преведени 20% от стойността. С платежно нареждане от 31 октомри 2014 г. и въз основа на фактура № Х/2014 г. и протокол № 1/2014 г. са платени 479 998,63 лв, а на 25 февруари 2015 г. по банков път са преведени още 92 401,37 лв, за които е била издадена фактура № Х/2015 г. Договорът е бил сключен при условията на ЗОП (отм.), поради което страните не могат да го изменят или допълват освен при непредвидени обстоятелства, за което се съставя допълнително споразумение, а такова в случая не е било подписвано. Прогнозната максимална цена, за която е била обявена обществената поръчка е 692 283,24 лв и точно такава стойност е платена на изпълнителя, поради което искът по чл. 266 от ЗЗД е неоснователен, тъй като не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на възложителя.
Допълнително въвежда аргумент, че дори да има извършени СМР над договореното, то те не са приети от възложителя по уговорения от страните ред – липсав акт обр. 15 за претендираните дейности.
По евентуалния иск О. Б. взема становище за неоснователност и моли да бъде отхвърлен. Изтъква, че по делото липсват доказателства претендираните дейности да са осъществени от ищеца, както и за увеличената стойност на общинския имот в резултат на тези дейности. Посочва, че при наличие на неоснователно обгатяване ответникът дължи не пазарната цена, както се претендира в случая, а само разноските, направени от ищеца, за размера на тези разноски обаче липсват доказателства.
Като моли исковете да бъдат отхвърлени, ответникът претендира и присъждане на разноски по водене на делото.
Доказателствата по делото са писмени, приети са заключения по съдебно-счетоводна и по съдебно-техническа експертизи. МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
През 2014 г. О. Б. обявила обществена поръчка за избор на изпълнител на строително-монтажни работи по ремонт и рехабилитация на пътна инфрастурктура в ж. комплекси „З.“, „И.“ и „С.“ в Г. Б.. Предвидените дейности обхващат фрезоване, изрязване, изкърпване, подготовка и цялостно асфалтиране с асфалто-бетонова смес. Прогнозната стойност на проекта била обявена на 577 000 лв без ДДС (или 692 400 лв с ДДС).
На 13 август 2014 г. бил сключен договор № ОП-3-081 между О. Б. и „. т.“ ООД със същия предмет. В него били договорени единични цени на отделните видове ремонтни дейности, като в чл. 2, ал. 2 от договора е постигнато съгласие общата стойност да не надвишава прогнозната максимална стойност по обявената обществена поръчка, т.е. 692 400 лв с ДДС. Относно начина на плащане страните постигнали съгласие за предплащане на 20% от стойността на договора и окончателно плащане след подписване на акт обр. 15 по Наредба № 3/2003 г. Възнаграждение се дължи за действително извършени дейности, които са приети от възложителя и за които е съставен протокол за обема на извършената работа (чл. 4.3 от договора).
От представените по делото Протокол № 1/16.10.2014 г. и Протокол № 2/10.11.2014 г. е видно, че възложителят е приел изпълнение на строителни дейности, описани по вид и обем. Въз основа на протокол № 1 е съставена фактура № Х/16.10.2014 г. за сумата 479 998,63 лв, които са изплатени на ищеца с платежно нареждане от 20 октомври 2014 г. Протокол № 2 е послужил като основание за издаване на фактура № Х/23.02.2015 г. за сумата 92 401,37 лв, по която О. Б. е извършила плащане с банков превод от 25 февруари 2015 г. Общата сума на двете плащания е 572 400 лв.
С платежно нареждане от 19 август 2014 г. на ищеца е била преведена и авансовата част от възнаграждението в размер на 120 000 лв. Общият размер на получените от „. т.“ ООД плащания е 692 400 лв, колкото е и максималната договорената стойност по чл. 2, ал. 2 от договора.
Между страните е бил съставен и Протокол № 3 без дата, в който са описани по вид и обем строителни дейности, осъществени от ищеца в квартал „С.“. В протокола е посочено, че се съставя въз основа на договор № ОП-3-081/13.08.2014 г. Изпълнителят съставил фактура № Х/23-03.2015 г. за дължимо възнаграждение за дейностите по този протокол в размер на 138 018,80 лв. Тази фактура е надлежно осчетоводена от ответника, както е установило вещото лице по счетоводната експертиза.
МОС намира, че сключеният между страните на 13 август 2014 г. договор носи белезите на договор за изработка, като към него са приложими правилата на търговските сделки, защото сделката попада в хипотезата на чл. 286 от ТЗ: изпълнителят по договора е търговец, а предметът е свързан с неговия предмет на дейност. На основание чл. 287 от ТЗ правилата за търговските сделки са приложими и по отношение възложителя, макар О. Б. да не е търговец по смисъла на ТЗ.
Като изпълнител по договора за изработка ищецът е имал задължението да извърши ремонт на улици в три квартала в Г. Б., а възложителят е имал насрещното задължение да плати възнаграждение. Плащането е обвързано с приемане на работата от страна на възложителя. За това е следвало да се съставят протоколи за приемане, а вземането става изискуемо след съставянето на акт обр. 15 по Наредба № 3/2003 г.
От представените доказателства е видно, че възложителят на два пъти е приемал изпълнение по договора (протоколи № 1 и № 2) и е платил одобрените дейности. Получената от изпълнителя сума от тези две плащания заедно с авансово преведените средства е равна на договорената цена в чл. 2, ал. 2 от договора. От това следва, че О. Б. е изпълнила договорното си задължение да плати възнаграждение на изпълнителя.
Договорът между страните е особен по своя характер като сключен за възлагане на обществена поръчка. Към момента на сключването му – 13 август 2014 г., в сила е бил Законът за обществените поръчки (обнародван в ДВ бр. 28/2004 г., вече отменен). Спрямо този вид договори е налице забрана страните да ги изменят. Законодателят е въвел този рестриктивен режим по отношение свободата на договаряне, за да се избегне изменение в параметрите на обявената обществена поръчка и поставяне на спечелилия в привилегировано положение спрямо останалите участници в процедурата. Изключения са предвидени в чл. 43, ал. 2 от ЗОП (отм.), свързани с непредвидени обстоятелства, изменение на държавно регулирани цени, промяна в нормативен акт и др. под. Във всички случаи на изменение е нужно подписване на допълнително споразумение между страните. В случая такова допълнително споразумение не е представено, поради което не се установява да е налице задължение за възложителя да плати допълнителни дейности или завишени цени, различни от условията, при които изпълнителят е спечелил обществената поръчка.
За да установи изпълнение на строителни дейности, ищецът е представил Протокол за извършени строително-монтажни работи № 3 без дата. Документът е подписан от управителя на ищцовото дружество и от представител на възложителя. Този протокол, съставляващ частен документ, няма обвързваща доказателствена сила относно съдържанието му. Доколкото авторството не е оспорено, съдът приема, че протоколът е съставен от лица, представляващи двете договарящи страни, но твърденията в него следва да се преценят във връзка с всички останали доказателства по делото.
В протокола са описани строителни дейности, съвпадащи по вид с тези по протокол № 2/10.11.2014 г. – и двата протокола се отнасят за ремонт на улици в един и същ квартал - ж. к. „С.“. Ищецът не установява какво е наложило допълнителните дейности, описани в протокол № 3. Не са представени доказателства кога са осъществени строителните мероприятия по протокол № 3, тъй като той не носи дата на съставянето му. Не е представен и констативен акт за установяване годността за приемане на изпълненото по протокол № 3 (акт обр. 15 по Наредба № 3/2003 за съставяне на актове и протоколи по време на сторителството). С този акт се извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя.
За да възникне за възложителя задължение да плати възнаграждение за работата по протокол № 3, трябва да е осъществен в пълнота фактическият състав по приемане на работата, а той завършва с издаване на акт обр. 15 и едва тогава следва плащане на възнаграждение – чл. 4.2 от договора. Такъв акт не е представен, поради което МОС намира, че О. Б. не дължи плащане.
Безспорно е по делото, а е потвърдено и от заключението на счетоводната експертиза, че процесната фактура е осчетоводена от възложителя, което обичайно в търговската практика се приема като мълчаливо признание на дълга. В настоящия случай обаче това осчетоводяване не може да породи задължение за ответника да изпълни след като в процеса се установи, че липсва основание за извършване на такова плащане. Не са реализирани предпоставките за плащане, договорени между страните, затова и искът за изпълнение на договорно задължение е неоснователен.
Неоснователността на иска за плащане на възнаграждение по договора за изработка влече неоснователност и на акцесорния иск за обезщетение за забавено плащане. След като не е установено възникване на задължението, то ответникът не е изпаднал в забава да плати, поради което и не дължи мораторна лихва. МОС отхвърля като неоснователен иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 29 309,20 лв за периода от 10 март 2015 г. до 24 юли 2017 г.
По евентуалния иск:
Съгласно чл. 16 от Закона за общинската собственост поддържането и ремонтите на имотите и вещите - общинска собственост, се извършват от лицата, на които са предоставени за управление. В случая е извършен ремонт на улици, които са публична общинска собственост и задължение на О. е да ги поддържа в добро състояние като осъществява необходимите ремонти. Ищецът „. т.“ ООД твърди, че е извършил дейност по рехабилитация на общински улици за своя сметка, поради което О. Б. следва да му плати възнаграждение. Претенцията се квалифицира като водене на чужда работа без упълномощаване.
По делото се установи, че между страните е имало сключен договор от 13 август 2014 г. за рехабилитация на уличната мрежа в няколко квартала на Г. Б., вкл. и в ж. к. „С.“. Относно този договор се установи, че е изпълнен и не може да служи като основание за претендиране на плащане. Ако изпълнителят е осъществил работа в по-голям обем, извън договореното, то воденето й може да се квалифицира като гестия, но за да бъде присъдено възнаграждение, ищецът следва да установи, че е било наложително поемането на такава работа по собствена инициатива и че тя е водена в интерес на собственика. В случая с оглед наличието и на договорна връзка, нужно е да се установи, че осъщественото е в повече от възложеното и какъв е обемът, надхвърлящ поетото по договор задължение.
Ищецът не представи доказателства за възникване на необходимост от поемане на чуждата работа, какво е наложило да работи над договорения обем - дали е преасфалтирал по-голяма площ или състоянието на улиците, за които е поел договорно задължение да ремонтира, е било значително по-лошо и е наложило по-голям разход от прогнозирания при подаване на офертата по обществената поръчка. В чл. 61 от ЗЗД е предвидено чуждата работа да е поета „уместно“, т. е. да е било наложително, да е възникнала необходимост, която не допуска отлагане изпълнението, защото в противен случай би се стигнало до значително по-големи вреди или увреждане и на интереси и извън тези на собственика. Изобщо не са ангажирани доказателства за разграничаване на дейности, осъществени в изпълнение на договора от август 2014, и такива, надхвърлящи договорното задължение.
Извършването на чужда работа винаги следва да е предприето в интерес на собственика, а в случая липсва установяване дали Общината е имала необходимост да се ремонтират улици извън възложената обществена поръчка. Липсват доказателства за възникнала неотложност на ремонта, за необходимост да се действа веднага и без надлежно възлагане от О.. Още повече след като ищецът вече е бил извършил ремонт на улиците в същия квартал.
На следващо място на основание чл. 61 от ЗЗД при гестия се дължи плащане на необходимите и полезни разноски, направени от гестора. Искът е предявен с цена, равна на пазарната стойност на ремонтни дейности, т.е. включва и печалба, а не само разходите за труд и материали. Ищецът не е представил доказателства за направените от него разноски и стойността на вложените строителни материали, поради което искът с такава цена е неоснователен.
По делото е била изпълнена техническа експертиза за стойността на СМР, но от вещо лице, което няма знания в областта на пътното строителство. Вещото лице Д. Д. е геодезист и заключението й не може да бъде прието като обективно и компетентно по въпроси от област, в която тя не притежава компетентност. Заключението е било оспорено от страните и това е наложило назначаване на друга експертиза, която обаче е отменена от съда на основание чл. 158 от ГПК. Експертизата е назначена по искане на ответника, но той не съдейства Ч. посочване на координатни точки, от които да се вземат проби от положения асфалт и това направи изпълнението на експертизата невъзможно.
Повторната експертиза е назначена и за изследване качеството на изпълнение на договорното задължение за рехабилитация на улици. В тази връзка О. Б. е представила и сигнал от граждани за проявили се дефекти по уличната настилка. Въпросът за качеството на изпълнение О. е могла да постави в рекламационно производство по ред, предвиден в самия договор. Това не е сторено, възложителят е приел работата по договора с цитираните протоколи, поради което въпросът за качеството не може да бъде предмет на обсъждане в този процес.
При този изход на процеса на ответника се дължат разноските, направени по водене на делото, а те възлизат на 5 699 лв – хонорар на адвоката –пълномощник на ответника.
На основание горното МОС
Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск на „. Т.“ ЕООД, ЕИК ХХХ, представлявано от К. Д. К., срещу О. Б., представлявана от кмета М. Д., за заплащане на сумата 138 018,80 лв – част от възнаграждение по договор № ОП-3-081/13.08.2014 г. заедно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86 от ЗЗД в размер на 29 309,20 лв за периода от 10 март 2015 г. до предявяване на иска на 24 юли 2017 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск на „. Т.“ ЕООД, ЕИК ХХХ, представлявано от К. Д. К., срещу О. Б., представлявана от кмета М. Д., за заплащане на сумата 138 018,80 лв възнаграждение за водене на чужда работа без пълномощие заедно с обезщетение за забавено плащане в размер на 29 309,20 лв за периода от 10 март 2015 г. до предявяване на иска на 24 юли 2017 г.
ОСЪЖДА „. Т.“ ЕООД, ЕИК ХХХ, представлявано от К. Д. К., да плати на О. Б., представлявана от кмета М. Д., разноски в размер на 5 699 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.



СЪДИЯ:


File Attachment Icon
9815063B9A18D6D5C225844D003E56F1.rtf