Определение №

към дело: 20161600500299
Дата: 11/14/2016 г.
Председател:Аделина Троева
Членове:
Л.ДРАГОМИРОВА,А.ТУШЕВА
Съдържание

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Н. М. Н. , подадена чрез адвокат Н.Х.М. с посочен съдебен адрес в Г. Ш. , срещу постановено на основание чл. 250 от ГПК допълнително решение на РС Л. от 14.06.2016г. по Г. дело № 707/2016г. , с което е оставено без уважение като неоснователно искането му за допълване на съдебното решение № 124/05.08.2015г. по Г. дело № 441/2014г. по описа на РС О..
Предмет на разглеждане от въззивния съд по образуваното въззивно производство е и частна жалба с вх. № 3608/25.11.2015г. на РС О., подадена от Н. Н. срещу разпореждане № 927 от 21.10.2015г. на РС О. по Г. дело 441/2014г., с което е върната въззивната му жалба срещу решението по делото от 05.08.2015г. , постановено от РС О.
Въззивният съд намира, че следва да се произнесе първо по подадената частна жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба на Н. М. Н. срещу постановеното на 05.08.2015г. основно първоинстанционно решение . Евентуалната основателност на тази жалба ще наложи разглеждането на въззивната жалба срещу основното решение . При наличие на подадена въззивна жалба срещу постановено от първия съд допълнително решение, съдът приема, че предпоставка за ефективен въззивен контрол е разглеждане на двете въззивни жалби в едно производство .

С частната жалба с вх. № 3608/25.11.2015г. на РС О., подадена от Н. М. Н. чрез пълномощник адвокат Н. Х.М. , се атакува разпореждане от 21.10.2015г. на съдия при РС – О. , с което е върната въззивната му жалба срещу постановеното по Г.дело № 441/2014г. на РС –О. решение. Твърди се от жалбоподателя, че разпореждането е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуален закон, необосновано е , представлява отказ от правосъдие . Пространно в жалбата са изложени доводи за поведението на съдията при разглеждане на спора , за постановяване на разпореждането при непълнота на доказателствата, в нарушение на чл. 5 от ГПК, от незаконен състав , поради наличие на основания за отвод на съдията , както и в нарушение на чл. 6,ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС . Поддържа, че всички указания във връзка с редовността на въззивната жалба са изпълнени своевременно , като допуснатата в банковото бордеро за внасяне държавната такса техническа грешка е очевидна и неправилно интерпретирана от съда . Изпълнението в срок на указанието за внасяне на държавна такса по въззивната жалба се установява от пощенското клеймо , поставено от Централната пощенска станция в Г. С. на 19.10.2015г. върху плика, с който е изпратено до съда заявлението с приложен банков документ . Иска се прогласяване нищожността на разпореждането, евентуално отмяната му като недопустимо като постановено от незаконен състав , евентуално отмяната му като неправилно . Иска се разглеждане на частната жалба в открито заседание, тъй като се касае за случай с фактическа и правна сложност.
Окръжен съд – М. намира частната жалба за процесуално допустима като подадена на основание чл. 262, ал. 3 от ГПК в срока за обжалване с предмет на проверка правилността на действията на първостепенния съд по администриране по реда на чл. 262,ал. 1 и ал. 2 от ГПК на подадена въззивна жалба , която проверка не налага необходимост от насрочване на открито съдебно заседание с призоваване на страните.
С обжалваното разпореждане № 927 от 21.10.2015г. съдията докладчик по Г. дело № 441/2014г. по описа на РС - О. на основание чл. 262 ,ал. 2 от ГПК е върнал въззивната жалба на Н. М. Н. срещу постановеното по делото на 05.08.2015г. решение поради неотстраняване в срок на нередовност на жалбата – невнасяне в указания срок на дължимата държавна такса от 102 лева. За да постанови разпореждането съдът е приел, че срокът за изпълнение указанията е изтекъл на 19.10.2015г. при връчено съобщение на 10.10.2015г. . Молбата за отстраняване нередовността е постъпила в съда на 21.10.2015г., подадена по пощата на 19.10.2015г. според пощенското клеймо , като приложеното банково бордеро е с дата 20.10.2015г. . При тези данни е прието, че указанията са изпълнение на 20.10.2015г. , след изтичане срока , поради което и е върната жалбата.
Така постановеното разпореждане е валидно и допустимо , но неправилно .
По делото няма спор относно фактите, а именно, че е подадена въззивна жалба , оставена без движение за внасяне на държавна такса, съобщението за което е получено на 10.10.2015г. , а молбата за отстраняване тази нередовност е постъпила в съда на 21.10.2015г. , подадена по пощата с пощенско клеймо на изпращач 19.10.2015г. . Не се спори също така, че банковият документ, установяващ внасяне на дължимата държавна такса, е с дата 20.10.2015г. .
При тези релевантни за спора факти и предвид изричната разпоредба на чл. 62,ал. 2 от ГПК, според която срокът не се смята за пропуснат , когато изпращането на молбата е станало по пощата , въззивният съд приема за установено , че нередовността на въззивната жалба е отстранена в срока чрез подаване на 19.10.2015г. по пощата молба за това с приложен банков документ. Наличието на несъответствие между датата на изпращане молбата по пощата и банковия документ , доколкото липсват доказателства, установяващи недостоверност на пощенското клеймо , следва да се тълкува в полза на страната , съответно следва да се приеме, че нередовността относно държавната такса е отстранена в указания от съда едноседмичен срок , изтекъл на 19.10.2015г., когато е подадена по пощата молбата за това.
Предвид гореизложеното съдът приема, че първостепенният съд неправилно е приел , че са налице предпоставките на чл. 262,ал.2,т.2 от ГПК за връщане на въззивната жалба , поради което и обжалваното разпореждане като неправилно следва да се отмени.
При този изход на спора относно редовността на въззивната жалба, то молбата за възстановяване на срока за отстраняване нередовността на същата , се явява лишена от предмет, доколкото подлежи на възстановяване срок , който е пропуснат. В съдебната практика се приема, че при едновременно подаване на жалба и на молба за възстановяване на срок , първо следва да се развие производството по преценка редовността на подадената жалба и едва след влизане в сила на разпореждането за връщане на жалбата като нередовна , следва да се постави за разглеждане молбата за възстановяване на срока за отстраняване нередовността . В този смисъл определение № 236 от 16.06.2016 г. на ВКС по ч. Г. д. № 2321/2016 г., III г. о., ГК.
Подадените от адвокат Н.Х.М. като пълномощник на страната Н. М. Н. заявления от 21.10.2016г. по настоящето въззивно производство не следва да бъдат разглеждани , предвид оттеглените й, считано от 14.02.2016г. пълномощия , видно от депозираните лично от Н. М. Н. заявления от 21.10.2016 г. с искане за отлагане на делото поради служебната му ангажираност.
Предвид гореизложеното следва да се отмени като неправилно разпореждането за връщане подадената от Н. М. Н. въззивна жалба , а делото се изпрати на РС – Л. за администриране на жалбата.
Необходимостта от едновременно разглеждане на въззивните жалби против основното и допълнителното решение , постановени по спора от първоинстанционния съд, налага прекратяване на въззивното производство и връщане на делото на РС Л. за администриране въззивната жалба против първоинстанционното решение от 05.08.2015г. , след което и двете въззивни жалби се изпратят на Окръжен съд – Монтана за разглеждане.


Водим от гореизложеното , Окръжен съд Монтана


О П Р Е Д Е Л И :


ОТМЕНЯ разпореждане № 927/21.10.2015г. , постановено от РС-О. по Г.дело № 441/2014г. за връщане подадената от Н. М. Н. срещу решението от 05.08.2015г. въззивна жалба с вх. № 2706/24.09.2015г. на РС-О. , КАТО НЕПРАВИЛНО.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.Г.дело № 299/2016г. по описа на Окръжен съд – М. , поради необходимост от администриране на горепосочената въззивна жалба и едновременното й разглеждане с въззивната жалба , по която е образувано настоящето въззивно производство.
ВРЪЩА делото на РС – Л. за изпълнение процедурата по чл. 263 от ГПК относно въззивна жалба с вх. № 2706/24.09.2015г. на РС-О. , след което делото се върне на МОС за разглеждане въззивните жалби срещу основното и допълнително първоинстанционни решения .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


File Attachment Icon
7E8072B2C016EE09C225806C002704F7.rtf