Решение №

към дело: 20191600900001
Дата: 07/01/2019 г.
Председател:Людмила Драгомирова
Членове:
Съдържание

Р Е Ш Е Н И Е

Г. М.,01.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ОКРЪЖЕН СЪД – М.,граждански състав,в публично заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Л. Д.

П. секретаря С.Д.,като разгледа докладваното от съдия Д. т.д.№ 1 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба ,подадена от на Ю. Г. А.,И. Ю. А. и Г. Ю. А. срещу „. Д. Е. Ре” ЕАД, ЕИК Х, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.226 от КЗ/отм./,с цена 150 000 лева за първия ищец и по 5 000 лева за другите двама ищци, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от тях в резултат на смъртта на Н.В.А.-майка на първия ищец и баба на останалите двама ищци,причинена вследствие пътнотранспортно произшествие на 30.10.2015г.,ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.
Ищците твърдят,че Я.Л.Д.П. управление на лек автомобил „Х“ с рег.№ Х е причинил на 30.10.2015г. пътнотранспортно произшествие на първокласен път Х П. км.106+500,в район „Х“,близо до Г.М. ,като нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21,ал.1 и чл.42,ал.1,т.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н.В.А. и Д.Б.Д.,пътуващи в насрещно движещия се лек автомобил „Х“с рег.№Х,за което е признат за виновен с присъда по НОХД № 19/2018г.по описа на МОС.Твърди се,че водачът Я.Л.Д. е управлявал застрахован автомобил със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/09/*51,с покритие към момента на ПТП,издадена от „ХДИ Застраховане“ с променено през 2016г. наименование на „. Д. Е. Р..Ищците-син и внуци на починалата Н.В.А. заявяват,че трудно понасят загубата й.П. настъпилия челен удар пострадалите Н.В.А. и Д.Б.Д. загинали на място по особено мъчителен начин. Настъпването на смъртта на Н.А. нанесло тежки вреди-болки и страдания на ищците от момента на узнаване за трагичното събитие , които продължават и към датата на подаване на исковата молба.Болките и страданията на ищците допълнително се подсилват от начина, по който тя е загубила живота си- лежала безпомощно на пътното платно и починала в неописуеми мъки. Починалата Н.А. е била изключително близка със сина си Ю. А. и тази връзка не може да бъде заменена.На практика ищецът Ю. А. е отгледан и възпитан само от майка си ,която е била и единственият му преживял родител през по-голямата част от съзнателния му живот.Ищците И. и Г. А. също са били изключително близки със своята баба,помагала за тяхното отглеждане в невръстната им възраст, а след като са отраснали поддържали постоянна връзка с нея. Двамата редовно се интересували за нейното здраве,обаждали й се по телефона, посещавали я лично.Взаимното уважение и обич неминуемо предполагат здравата духовна връзка,която е съществувала между тях и която е била насилствено прекъсната. Искането е да бъде осъден ответника да заплати 150 000 лева на ищеца Ю. Г. А.,а на ищците Г. Ю. А. и И. Ю. А.-по 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на произшествието -30.10.2015г.до окончателното изплащане и разноски по делото. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
Ответникът оспорва предявените искове.Не оспорва,че на 30.10. 2015г. в местност „Х”,близо до Г.М. се е осъществило ПТП между лек автомобил „Х” с рег.№ Х и лек автомобил „Х”с рег.№ Х; че за лекия автомобил „Х” със „ЗД Е. Р. /с предходно наименование „ХДИ Застраховане”/е било сключено валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение с обект на застраховане „Гражданска отговорност” на автомобилистите; че лицето Я.Л. Д. като водач на лек амтомобил „Х” е застрахован по смисъла на чл.477,ал.3 от КЗ; че срещу Я. Л.Д. и по повод процесното ПТП е постановена влязла в сила присъда ; че починалата Н.А. е била пътник в лекия автомобил „Х”,както и че по време на осъщественото ПТП същата е получила травми ,вследствие на които е загинала на място; че ищецът Ю. Г. А. е син на починалата Н. А.,а ищците И. Ю. А. и Г. Ю. А. са нейни внуци и тези обстоятелства са отделени като безспорни в настоящето производство.Ответникът оспорва всички останали факти ,изложени в обстоятелствената част на исковата молба. По отношение на ищеца Ю. А. оспорва размера на предявения от него иск ,като завишен и несъобразен с принципа на справедливост,позовавайки се на обективните обстоятелства на възрастта и воденето на самостоятелен живот от ищеца предвид неговите 53 години и живеенето в различни домакинства с починалата А.,които сочат на липсата на близост в семейната среда в степен,каквато се твърди в исковата молба.По отношение на ищците И. Ю. А. и Г. Ю. А. оспорва исковите претенции по основание и по размер. Оспорва качеството им на лица, които имат право на обезщетение за посочената загуба, като твърди,че те никога не са живели в едно домакинство с баба си ,не са отглеждани постоянно от нея и не са изградили с починалата А. постоянна,трайна и дълбока емоционална връзка,която да обоснове преживяването на неимуществени вреди ,които да следва да бъдат обезщетени. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на починалата Н.А.,като твърди, че последната е пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва по основание акцесорните искове с оглед неоснователността на главните субективно съединени искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането за лихва поотделно за всеки от ищците.Счита,че и трите акцесорни иска са погасени по давност поради обстоятелството,че вземането за лихви всякога се погасява с тригодишна давност.Моли съда да отхвърли исковете или ако ги уважи, това да бъде в по-нисък размер. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Между страните няма спор относно механизма на пътнотранспортното произшествие и причините,довели до него.Безспорно е обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение по полица гражданска отговорност на водач на МПС, участник в увреждащото ПТП. Безспорен е и факта на настъпване на вредоносния резултат от същото ПТП - смъртта на Н.В.А. ,пътник в ударения П. сблъсъка друг автомобил. Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, поради което съдът приема за установени противоправността /нарушение на правила за движение от водача/, причиняването на вредата - смъртта на майката и баба на ищците и вината на водача като елементи от престъпния състав, въз основа на влязла в сила присъда.
Спори се относно размера на дължимото обезщетение на ищеца Ю. Г. А., материалноправо легитимирани ли са ищците И. Ю. А. и Г. Ю. А. като лица, които имат право на обезщетение за посочената загуба и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата А..Съдът следва да се произнесе и по направеното възражение за погасителна давност на вземането за лихва на всеки от ищците.
Назначената по делото съдебна автотехническа експертиза дава заключение,че починалата Н.А. е пътувала на предната дясна седалка.За всички места в лекия автомобил „Х“е предвидено и е имало оборудване с обезопасителни колани-тип триточков.Съдът кредитира заключението на експертизата ,като компетентно и безпристрастно ,неоспорено от страните.
Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза установява,че в резултат на ПТП починалата Н.А. е получила множествена травма: в областта на главата-множество охлузвания по лицето,кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, счупване на черепа; в областта на гръдния кош-счупване на гръдната кост, двустранно счупване на ребра и разкъсване на меките тъкани в областта около счупванията, разкъсване на околосърдечната торбичка и на сърцето, двустранен пневмоторакс; в областта на корема-разкъсване на черния дроб и слезката, кръвонасядане в левия бъбрек; в областта на гръбначния стълб-счупване в областта на IX-ти гръден прешлен ; в областта на горните крайници-счупване на лявата мишечна кост,охлузване на лявата лакътна става, разкъсно-контузна рана на лявата предмишница; в областта на долните крайници-счупване на дясна бедрена кост,охлузване на предната повърхност на дясна подбедрица, счупване на лявата бедрена кост, кръвонасядания и охлузвания по ляво бедро. Вещото лице установява,че уврежданията се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна сила и отговарят да са получени в условията на станалото ПТП на 30.10.2015г.Вещото лице дава заключение,че между установените травми П. пътнотранспортното произшествие и настъпилата смърт на Н.А. е налице пряка причинно-следствена връзка. Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните.
Безспорно е между страните,а и от приложените по делото удостоверение за наследници и удостоверения за родствени връзки /л.24,26 и 27/се установява,че ищецът Ю. А. е син на починалата Н.А.,а ищците И. А. и Г. А. са нейни внуци.
Във връзка с твърдените неимуществени вреди съдът допусна и събра гласни доказателства.Свидетелите Р. Т.,първи братовчед на ищеца Ю. А. и П.Т. ,съпруга на свидетеля Т. сочат,че живеят в близост до пострадалата Н.А.. Твърдят,че ищците са били в близки отношения с починалата и не могат да преодолеят загубата от смъртта й.Починалата и синът й Ю. А. са били много близки,двамата живеели заедно преди ищецът Ю. А. да се ожени през 1981г.Родителите му били разведени и той останал да живее П. майка си.Заедно в една къща живеели и след развода на ищеца Ю. А. през 2005г.,когато се върнал да живее със своята майка.През 1996г.баща му починал и пострадалата Н.А. била единствения родител на ищеца Ю. А..Били в прекрасни отношения, помагали си,имали общ бизнес.След развода на ищеца Ю. А. починалата много му помагала,било му тежко и покрай нея бил по-спокоен,давала му сили. Починалата Н.А. помагала много П. отглеждането на децата/ищците И. А. и Г. А./докато били малки.След като пораснали те идвали да я посещават в дома й,интересували се от нея,обичали я като баба.Били задружно семейство и преди смъртта на Н.А. често се събирали семейно по различни поводи.Всички живеели в Г.М.,като ищецът Ю. А. от няколко години бил започнал да ходи на работа в И. сезонно ,за по 2-3 месеца и се прибирал.В деня на смъртта й ищецът Ю. А. бил в И..Съобщил на свидетеля Т.за случилото се по телефона.Видяли се в деня на погребението. Ищецът Ю. А. бил съсипан,съкрушен,плачел.Децата/ищците И. и Г. А./също приели тежко смъртта на баба си,било им мъчно, плачели. Когато свидетелите се виждали с ищеца Ю. А. след смъртта на майка му,той плачел за нея,още не я е прежалил.От една година живее в Г.П. и преди да замине казал,че бяга от родния си дом, майка му я няма вече и не му се стои тук.Децата също не са преодолели загубата на баба си.Тя държала много на тях и те ходели П. нея,с нейната фирма ходели на екскурзии,тежко и мъчно им е за баба им.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Р.Т. и П.Т. ,които предават своите преки впечатления от начина на живот и отношенията между ищците и починалата Н.А., показанията им са логични и последователни и не са опровергани от други доказателства по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,съдът достигна до следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”на автомобилистите между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно е в случая ,че към датата на процесното ПТП-30.10.2015г.за управлявания от виновния водач Я.Л.Д. лек автомобил „Х”с рег. № Х е била налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”на автомобилистите П. ответното застрахователно Д. по застрахователна полица № ВG/09/*51.
По делото е безспорно също така , че смъртта на Н.В.А. е в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил-Я.Л.Д., което е установено с влязлата в сила с присъда от 20.03.2018 г.,постановена по НОХД № 19/2018г. по описа на Окръжен съд-М., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да бъде ангажирана.
Със задължителната си тълкувателна практика: ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 на ВС Върховният съд е посочил кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт- деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. Съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., постановено по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда П. доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В конкретния случай ищецът Ю. Г. А. попада в кръга на лицата посочени в ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС-починалата Н. А. е негова майка,като вследствие на нейната смърт ищецът е изпитал болки и страдания ,които са пряка и непосредствена последица от поведението на деликвента.
Ищците И. Ю. А. и Г. Ю. А. не попадат в кръга на посочените в цитираните по-горе ПП на ВС лица и за да докажат твърдяното изключение - изградена между тях и починалата тяхна баба трайна и дълбока емоционална връзка до момента на смъртта й и претърпените от смъртта й вреди са ангажирали гласни доказателства. Установи се ,че между ищците И. А. и Г. А. и починалата П. ПТП тяхна баба Н.А. е съществувала емоционална връзка по-дълбока от обичайните за отношенията ,присъщи за такава родствена връзка.Починалата е полагала грижи за отглеждането на ищците И. и Г. А. от ранната им детска възраст в дома й. Връзката между тях е продължила и след порастването на ищците ,които са търсили контакти с баба си ,посещавали са я в дома й,уважавали са я и са я обичали,споделяли са празници с нея ,ходели са заедно на екскурзии.Независимо,че не са живяли в едно домакинство ищците и баба им са поддържали връзки помежду си до смъртта й и освен формалната връзка на родство между тях е била установена трайна и дълбока емоционална връка,П. която те са претърпели морални болки и страдания от смъртта на своята баба и продължават да търпят такива.С оглед изложеното,съдът приема,че исковете на ищците И. Ю. А. и Г. Ю. А. са доказани по основание.
Относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди съдът приема следното:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост-чл.52 от ЗЗД.Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.Обезщетението следва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.Това предполага да се отчете действителния размер на неимуществените вреди,като се съобразят характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата П. които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
В случая, съдът взе предвид степента на родствени връзки, характера на съществуващите между ищците и починалата Н.А. отношения-изключително близките отношения между ищеца Ю. А. и майка му,дълбоките и трайни отношения между ищците И. А. и Г. А. и баба им,нейната внезапна и преждевременна загуба,лишила ги завинаги от обичта и подкрепата на майка и баба,от възможността да изживеят още много моменти заедно, каквито биха имали като едно задружно семейство,обстоятелството,че ищецът Ю. А. е загубил единствения си родител,полагал грижи за него като майка,а по-късно подкрепяла го в трудните моменти от неговия живот,възрастта на починалата и на ищците към момента на ПТП,обществено-икономическите условияа в страната към същия момент ,намерили отражение в нивото на застрахователните лимити, претърпените от ищците болки и страдания по интензитет и продължителност. Съобразявайки горните критерии ,съдът определи размер на обезщетението от 90 000 лева за ищеца Ю. А. и по 5 000 лева за ищците И. А. и Г. А..Установи се,че отношенията в семейството са били близки и смъртта на майката на ищеца Ю. А. и баба на останалите ищци още не е преживяна от тях.
Над определения размер от 90 000 лева предявения от ищеца Ю. А. иск следва да бъде отхвърлен,като неоснователен.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Н. В. А.. Ответникът се е позовал на нарушение на чл.137а от ЗДвП-пострадалата е пътувала в лекия автомобил без поставен предпазен колан.Безспорно е,а и от доказателствата по делото- заключението на изготвената по делото автотехническата експертиза, се установява,че пострадалата А. е пътувала на предна дясна седалка в лек автомобил „Х“с рег.№Х,както и че за всички места в автомобила е предвидено и е имало оборудване „предпазни колани“-триточкови.В съдебно заседание на 09.05.2019г.вещото лице инж.Р.Д., извършило личен оглед на автомобила е категорично,че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан.Вещото лице е категорично,че П. удара системата за задействане на коланите се е включила,но коланът на мястото,на което е пътувала пострадалата А. е опънат на място,без да е бил поставен на пътника.Този си извод потвърждава и с обстоятелството,че П. отваряне на вратата тялото на пострадалата А. е изпаднало на пътя, което е безспорно по делото.Само обстоятелството, че пострадалата А. е пътувала в лекия автомобил без поставен предпазен колан обаче не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането.В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД е допустимо, само П. събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.От заключението на съдебно-медицинската експертиза,което съдът възприема като дадено обективно и компетентно, неоспорено от страните ,се установява,че П. огледа и извършената аутопсия на трупа на пострадалата А. не са били установени увреждания,каквито остават от поставен предпазен колан. Вещото лице дава заключение,че П. пострадалата са били установени травматични увреждания-кръвонасядания, охлузвания,разкъсно-контузни рани,счупване на костите на гръдния кош-на гръдната кост и на ребра двустранно,на гръбначния стълб,счупване на костите на крайниците-лявата мишнична и двете бедрени кости,разкъсване на сърцето,черния дроб и слезката и множество други,което се дължи на удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети със значителна сила и отговарят да са получени в условията на станалото ПТП-от ударите на /или в /предмети и части от вътрешността на купето на автомобила ,като няма характерни особености , по които да се определи точно от кои предмети или части ,както и това дали предметите са ударили тялото или тялото се е ударило в предметите. Вещото лице Д. И.Д. е дало заключение,че такива увреждания могат да се получат както П. поставен предпазен колан,така и П. положение,че предпазният колан не е поставен или е поставен неправилно.Сравнявайки данните за травмите ,установени по тялото на починалия водач на автомобила Д.Д., за който се твърди,че е бил с поставен предпазен колан,вещото лице е установило,че са почти напълно аналогични по вид,характер и тежест с уврежданията на пострадалата Н.А.,като в отговора на въпрос 5, вещото лице приема,че и П. поставен предпазен колан настъпването на смъртта на пострадалата Н.А. е било почти напълно сигурно. В съдебно заседание на 09.05.2019г. вещото лице Д. И.Д. пояснява, че П. конкретния механизъм на настъпването на ПТП-страничен силен удар задържането на тялото от триточковия колан, особено в горната част, не е достатъчно ефикасно,защото тялото отива настрани и П. установената значителна деформация на купето,П. което части от таблото удрят и притискат тялото,изходът би бил един и същ , независимо дали пострадалата е била с или без поставен предпазен колан. П. така установеното съдът приема,че не са ангажирани категорични доказателства за наличието на причинна връзка между поведението на пострадалата, изразяващо се в пътуване на предната дясна седалка без поставен обезопасителен колан и настъпването на смъртта й. П. липсата на категорични доказателства за причинна връзка между поведението на пострадалата по време на ПТП и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ не следва да се намалява на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД и се дължи в пълния определен от съда размер, възлизащ на 90 000 лева за ищеца Ю. Г. А. и по 5 000 лева за всеки от ищците И. Ю. А. и Г. Ю. А..
В полза на ищците следва да се присъди и законната лихва върху определените обезщетения. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД П. задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Исковете са с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ , като се цели ангажиране отговорността на застрахователя на извършител на ПТП. Ответникът носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че законната лихва съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД се дължи от деня на увреждането.Частично основателно е възражението на ответното застрахователно Д. по отношение на вземането за лихви за забава. Съгласно константната практика на ВКС и съдилищата в страната, вземането за лихви П. упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо вземането за обезщетение за непозволено увреждане. Следователно претенцията за лихва е основателна за период, считано от три години преди завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата, или от 31.12.2015 г., а за периода от 30.10.2015 г. до 31.12.2015 г. претенцията следва да бъде отхвърлена,като погасена по давност.

По разноските:
Ищците са освободени от заплащане на разноски на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.Не претендират разноски.Процесуалните им представители претендират адвокатско пвъзнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
Ответникът претендира разноски.Представен е списък по чл.80 от ГПК -400 лева разноски за експертизи,10 лева за издаване на съдебни удостоверения и 450 лева юрисконсултско възнаграждение.
Исканията на процесуалните представители на ищците да бъде присъдено възнаграждение П. условията на чл.38,ал.2 от ЗА е своевременно направено и основателно.В представените договори за правна защита и съдействие е отбелязано,че процесуалното представителство е на основание чл.38 от ЗА /стр.53 за ищеца Ю. А., стр.55 за ищеца И. А. и стр.57 за ищеца Г. А./. С оглед заявените размери на исковете и разпоредбите на Наредба №1/2004г. минималното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца Ю. А. възлиза на сумата 4530 лева-чл.7,ал.2,т.5 от наредбата,а възнаграждението на процесуалния представител на ищците И. А. и Г. А. възлиза на по 580 лева за всеки-чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г.С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия ,съдът приема че това е съответния размер на адвокатско възнаграждение. Припадащата се част от сумите съразмерно с уважената част от исковете възлиза на 2 718 лева за процесуалния представител на ищеца Ю. А.-А.Д.Ш. и по 580 лева за процесуалният представител на всеки от ищците И. А. и Г. А.-А.М.И..
На основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част от разноските за депозити за съдебните експертизи в размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса в размер на 3 920 лева ,платими по сметката на Окръжен съд-М..
Водим от гореизложеното,съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „. Д. Е. Ре”ЕАД,ЕИК Х,със седалище и адрес на управление :Г.С.,бУ. „Х. К.”№Х да заплати на Ю. Г. А.,ЕГН *,съдебен адрес:Г.С.,У. „Г. И.”№Х.В.Х,.Х. А.Х сумата 90 000 лева/деветдесет хиляди лева/обезщетение по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на майка му Н.В.А. в резултат от ПТП на 30.10.2015г.,причинено виновно от Я. Л. Д. като водач на лек автомобил „Х”с рег.№ Х,застрахован П. ответника по „Гражданска отговорност”на автомобилистите , ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 31.12.2015г.до окончателното изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 90 000 лева до претендирания размер от 150 000 лева като неоснователен ,както и ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху присъдената сума за периода от 30.10.2015г.до 31.12.2015г.като погасена по давност.
ОСЪЖДА „. Д. Е. Р.,ЕИК Х, със седалище и адрес на управление :Г.С.,бУ. „Х. К.”№Х да заплати на И. Ю. А. ,ЕГН *,със съдебен адрес :Г.С.,У. „Г. И.”№Х.ВХ, .Х. А.Х сумата 5000 лева/пет хиляди лева/обезщетение по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на баба му Н.В.А. в резултат от ПТП на 30.10.2015г.,причинено виновно от Я.Л. Д. като водач на лек автомобил „Х”с рег.№Х,застрахован П. ответника по „Гражданска отговорност”на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 31.12.2015г.до окончателното изплащане,като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху присъдената сума за периода от 30.10.2015г.до 31.12.2015г.като погасена по давност.
ОСЪЖДА „. Д. Е. Р.,ЕИК Х, със седалище и адрес на управление :Г.С.,бУ. „Х. К.”№Х да заплати на Г. Ю. А. ,ЕГН *,със съдебен адрес :Г.С.,У. „Г. И.”№Х.В.Х, .Х. А.Х сумата 5000 лева/пет хиляди лева/обезщетение по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на баба му Н.В.А. в резултат от ПТП на 30.10.2015г.,причинено виновно от Я.Л.Д. като водач на лек автомобил „Х”с рег.№Х,застрахован П. ответника по „Гражданска отговорност”на автомобилистите , ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 31.12.2015г.до окончателното изплащане,като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху присъдената сума за периода от 30.10.2015г.до 31.12.2015г.като погасена по давност.
ОСЪЖДА Ю. Г. А.,ЕГН *,И. Ю. А. ,ЕГН * и Г. Ю. А.,ЕГН *,тримата със съдебен адрес :Г.С.,У. „Г. И.” №Х. В.Х, .Х. А.Х, на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК да заплатят на „. Д. Е. Ре”ЕАД,ЕИК Х, със седалище и адрес на управление :Г.С.,бУ. „Х. К.”№Х деловодни разноски в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/за възнаграждения на вещи лица и 200 лева/двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „. Д. Е. Ре”ЕАД,ЕИК Х, със седалище и адрес на управление :Г.С.,бУ. „Х. К.”№Х да заплати на А.Д. П. Ш. от САК ,на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2 718 лева /две хиляди седемстотин и осемнадесет лева/.
„ ОСЪЖДА „. Д. Е. Р.,ЕИК Х, със седалище и адрес на управление :Г.С.,бУ. „Х. К.”№Х да заплати на А.М. И. от САК ,на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1160 лева /хиляда сто и шестдесет лева/.
ОСЪЖДА „. Д. Е. Р.,ЕИК Х, със седалище и адрес на управление :Г.С.,бУ. „Х. К.”№Х да заплати по сметка на Окръжен съд-М. , на основание чл.78,ал.6 от ГПК държавна такса в размер на 3 920 лева/три хиляди деветстотин и двадесет лева/ съобразно уважените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчането на страните.

СЪДИЯ:


File Attachment Icon
6E6D9FA6714B5B1EC225842A0026AF42.rtf