Определение №

към дело: 20191600500181
Дата: 07/01/2019 г.
Председател:
Членове:
Съдържание

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Монтана
1.07.2019г.




ОКРЪЖЕН СЪД - М., граждански състав в закрито заседание на 1 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Т.
ЧЛЕНОВЕ : Е.К.
Т. Ж.


като разгледа докладваното от съдия Ж. В Ч Г.д. № 181 по описа за 2019 год, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на на чл. 274 - 279 от Гражданския процесуален кодекс.
С определение от 29.05.2019 г. ,постановено по Г.дело № 2618 /2018 г. Районен съд- Л. е оставил без разглеждане възражението по чл.414 ГПК на А.Б. от 12.04.2019 и е отменил разпореждането от 22.05.2019 г. , с което е указал на заявителя да предяви иск.
Така постановеното определение е обжалвано от Л. С. И. чрез процесуалния представител А.Б. с оплакване за незаконосъобразност . Жалбоподателят твърди , че в случая длъжникът е е спазил срока за подаване на настоящото възражение с оглед обстоятелството,че същото е подадено след като му е връчена втора покана за доброволно изпълнение. По отношение на първата покана се твърди,че същата е връчена в нарушение на разпоредбите на чл. 45 и 46 от ГПК ,поради което и не езапочнал да тече срока по чл.414 ГПК . Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното определение . Претендира и разноски във връзка с въззивното производство.
Ответникът по жалбата М. Г. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата .Твърди,че е налице редовно връчване на първата покана за доброволно изпълнение,като излага подробни съображения в тази насока. Поддържа,че незаконосъобразно от ДСИ е изпратена и връчена втора покана за доброволно изпълнение, след като първата е била връчена редовно. Предвид гореизложеното моли съда да потвърди атакуваното определение,като присъди и направените в производството разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните , приема следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
За да постанови атакуваното определение/всъщност този акт би следвало да е разпореждане/,районният съд вероятно е приел,че възражението от 12.04.2019г. е просрочено/ мотивите в определението в тази насока са твърде оскъдни /.
Макар и лишено на практика от мотиви ,съдът намира това определение за правилно по следните съображения :
Частно Г.д.№2618/2018година е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК от М. Т. Г. срещу Л. С.И. и двамата от Г.Л. за сумата от 2200лева по издадена запис на заповед от 31.06.2017година.По така подаденото заявление ЛРС се е произнесъл със Заповед №1729/20.12.2018година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК ,като се е разпоредил да се заплати претендираната сума от длъжника и е издал и Разпореждане за незабавно изпълнение. Изпълнителния лист е получен на 10.01.2019година от пълномощник на заявителя и след образуването на изп.дело 25/2019година по описа на ДСИ при ЛРС е изпратена и покана за доброволно изпълнение на длъжника.Видно от същата приложена на л.21 от делото същата е връчена на А. И.-съпруга на Л. И. на 05.02.2019година, като същата е поела задължението да я предаде, изрично подчертано в поканата.На 19.02.2019година Л. И. е упълномощил А.К. Г. да подаде възражение по Г.д.№2168/2018година по описа на ЛРС и такова е подадено на 21.02.2019година след изтичане на двуседмичния срок от връчване на заповедта за изпълнение.
С молба вх.№3249/07.03.2019година Л. И. чрез А.К. Г. е поискал за възстановяване на срока за подаване на възражение по процесното частно Г.дело, тъй като е налице непредвидено обстоятелство и призовкарят не е посетил дома на длъжника, а директно се е насочил по местоработата на съпругата му.
На 14.03.2019година Л. И. е ангажирал А.Р. Б. да го представлява по ч.Г.д.№2618/2018година.Същият с молба вх.№3855/20.03.2019Г. е изразил становище за недопустимост на молбата на А.К.Г. за възстановяване на срока за подаване на възражение срещу незабавната заповед поради липса на правен интерес,тъй като вече е подадено възражение в срок, който все още не е започнал да тече/ тъй заповедта за незабавно изпълнение не връчена на длъжника/.
С определение от 22.03.2019г. ЛРС е възстановил срока за връчване на покана за доброволно изпълнение и е спрял производството по изпълнителното дело.
С определение на МОС от 14.04.2019г. е обезсилено така постановеното определение в частта относно възстановяване на срока /поради оттегляне на искането в тази насока/ и е отменено спирането,като е прието,че поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена на 5.02.2019г. и тъй като възражението е подадено след изтичане на преклузивния срок /21.02.2019 г./,липсва възражение по чл.414 ГПК ,поради което и не са настъпили условията за спиране.
Междувременно,по неизвестни причини, на 19.03.2019 г.ДСИ при Районен съд-М. е изпратил втора Покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на 4.04.2019г., като е постъпило възражение от последния на 12.04.2019 г.
Именно това възражение е предмет на настоящото производство .
Анализирайки тази фактическа обстановка се налага извода,че възражението от 4.04.2019г. е подадено след изтичане на законоустановения срок / в случая съдът коментира само първата покана за доброволно изпълнение/.
Безспорно е, че на 5.02.2019г. е връчена Покана за доброволно изпълнение,получено от съпругата на длъжника . Жалбоподателят твърди,че самият длъжник е узнал за тази покана на 9.02.2019г. и от този момент следва да тече срокът за обжалване.
Настоящата инстанция намира това становище за необосновано по следните съображения:
Въпросът относно редовността на връчването на Поканата за доброволно плащане е разгледано в постановеното от МОС определение по в.ч.Г.дело № 119/2019 г.,в което съдът е приел,че длъжникът е редовно призован.Настоящият съдебен състав изцяло се солидализира с така постановеното определение ,като намира,че допълнително следва да бъдат изложени следните аргументи:
Действително, съгласно разпоредбата на чл.45 ГПК съобщението се връчва лично на адресата. Не се спори също и относно факта,че самият длъжник не е търсен на посочения адрес, а поканата е занесена директно на неговата съпруга ,която я приела със задължение да я предаде / чл.46 ГПК /.Дори и да е допуснато нарушение на чл.45 ГПК,същото не се явява съществено и по никакъв начин / в конкретния случай/ не е попречило на правото на защита на длъжника.С поканата за доброволно изпълнение е изпратена и Заповед за незабавно изпълнение, в която се съдържа и :“важна информация за длъжника“ ,както и копие от ИЛ и възражение, като навсякъде е указан срока за подаване на възражения. Дори и да е получил фактически поканата по-късно/което обстоятелство е правно ирелевантно в случая/ , длъжникът е разбрал за образуваното изп.дело,както и за възможността да подаде възражения в законоустановения срок .
Що се отнася до пратената повторно Покана за доброволно изпълнение, съдът намира,че същата е правно ирелевантна в настоящата хипотеза /не съществува никакво правно основание да бъде изпратена друга такава/ .Ето защо и съдът не намира,че с изпращането на същата повторно е възникнала възможността на длъжника да се възползва от разпоредбата на чл.414 ГПК и съответно задължението на взискателя по чл.415 ГПК/относно предявяване на иск от страна на взискателя/.
Предвид гореизложените съображения съдът намира,че атакуваното определение/разпореждане по своя характер/ е правилно като резултат и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото основателно се явява и искането на жалбоподателя за заплащане на направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв.,представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Предвид гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определението на Районен съд-Л. от 29.05.2019 г. , постановено по Г.дело № 2618 /2018 г.
ОСЪЖДА Л. С. И. ,ЕГН *3 да заплати на М. Т. Г. сумата 300 лева разноски по водене на делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ :


File Attachment Icon
67913FFF4FF93592C225843100243937.rtf