Присъда №

към дело: 20151600200131
Дата: 11/09/2016 г.
Председател:Костадин Живков
Членове:
Съдържание

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъд.И. Ц. И., роден наХХХг. в Г.. Л., О. М., жител и живущ в с. К., българин, български гражданин, неженен,неосъждан,с начално образование, не работи, ЕГН * ЗА ВИНОВЕН в това, че на 23.ІІІ.2015г. в с. К.,като извършител и в съучастие с М. И. Г. като подбудител,запалил чуждо движимо имущество-лек автмобил „ХХХ",модел „ХХХ",ДК № ХХХ,собственост на К. Е. С. на значителна стойност 5 195 лв.,като създал опасност пожарът да се разпространи върху недвижим имот-едноетажна жилищна сграда и гараж,находяши се в непосредствена близост до автомобила поради което и на основание чл.330,А.2,т.2 във вр.с А.1 във вр. с чл.20,А.2 и чл.55,А.1,т.1 отНК го ОСЪЖДА на ОСЕМНАДЕСЕТ месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66,А.1 от НК отлага изтърпяването за изпитателен срок от 3 г.
ПРИЗНАВА подсъд.М. И. Г.,роден на ХХХ г. в Г.М.,живущ в с. К.,О.М.,българин,с основно образование,вдовец,пенсионер,реабилитиран,ЕГН * ЗА ВИНОВЕН в това,че за времето от 22-и до 23.ІІІ.2015г.като подбудител склонил чрез обешание да му заплати сумата 100 лв. И. Ц. И. да запали чуждо движимо имущество-лек автмобил „ХХХ",модел „ХХХ",ДК № ХХХ,собственост на К. Е. С. на значителна стойност 5 195 лв.,като създал опасност пожарът да се разпространи върху недвижим имот-едноетажна жилищна сграда и гараж,находяши се в непосредствена близост до автомобила поради което и на основание чл.330,А.2,т.2 във вр.с А.1 във вр. с чл.20,А.2 и чл.54,А.1от НК го ОСЪЖДА
на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от три години, , като на основание чл.66,А.1 от НК отлага изтърпяването за изпитателен срок от 5 г.
Осъжда И. Ц. И. и М. И. Г. и двамата със снета по-горе самоличност солидарно да заплатят на К. Е. С. сумата от 280 лв.,представляващи претърпени вследствие на престъплението имуществени вреди.
Осъжда И. Ц. И. и М. И. Г. и двамата със снета по-горе самоличност да заплатят по сметка на ВСС-Г.София сумата от 320 лв. деловодни разноски, 11 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Веществените доказателства запалка,остатък от пластмасова бутилка и комп. диск да се унищожат като изгубили предназначението си като такива и за употреба,с незначителна стойност.Вещественото доказателство синьо яке със сиви ивици да се върне на И. Ц. И.,като разпореждане с вещ.доказателства да се извърши след влизане на присъдата в сила.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд
град София в 15 дневен срок от днес

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:

Мотиви К. присъда по нохд № 131 по описа на Окръжен съд-М. за 2015 г.

С обвинителен акт О. П.-М. е предявила обвинения на И. Ц. И. за това, че на 23.ІІІ.2015г. в с. К.,като извършител и в съучастие с М. И. Г. като подбудител,запалил чуждо движимо имущество-лек автмобил „ХХХ",модел „ХХХ",ДК № ХХХ,собственост на К. Е. С. на значителна стойност 5 195 лв.,като създал опасност пожарът да се разпространи върху недвижим имот-едноетажна жилищна сграда и гараж,находяши се в непосредствена близост до автомобила престъпление по чл.330,А.2,т.2 във вр.с А.1 във вр. с чл.20,А.2 от НК и против М. И. Г. за това,че на същата дата и място в съучастие като подбудител с И. Ц. И. запалил чуждо движимо имущество-лек автмобил „ХХХ",модел „ХХХ",ДК № ХХХ,собственост на К. Е. С. на значителна стойност 5 195 лв.,като създал опасност пожарът да се разпространи върху недвижим имот-едноетажна жилищна сграда и гараж,находяши се в непосредствена близост до автомобила престъпление по чл.330,А.2,т.2 във вр.с А.1 във вр. с чл.20,А.3 от НК.

В съдебно заседание,преди откриване на съдебното следствие,бе предявен

граждански иск от пострадалия собственик на автомобила К. Е. С. чрез пълномощник-неговата майка Д. С. за сумата 280 лв. като обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди-причинените по автомобила повреди,платими солидарно от двамата подсъдими.Както бе посочено по-горе,гражданският иск бе своевременно предявен,от надлежна страна-пострадалият собственик на увредената от престъплението вещ,което и обуславя правния интерес от предявяването и обуславя процесуалната му допустимост,поради което гражданския иск бе приет и разгледан съвместно с наказателното производство.

Разпитан както по досъдебното производство,така и на съдебното следствие,подс.И. признава вината си и подробно розказва какво се е случило,докатоГ. категорично отрича своето участие в деянието,като твърди,че другият подсъдим нарочно го посочва,за да му навреди поради конфликт между тях.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението,в заключителното си изявление предлага да бъдат признати за виновни обвинените и им се наложат съответни наказания.

Доказателствата по делото са гласни,писмени и заключения на пожарно-техническа и авто-оценителна експертизи.При техния анализ в логическото им единство,взаимна връзка и със становищата на страните,съдебния състав намери,че от тях се установяват следните факти:

Подсдимите се познават добре помежду си не само като хора от едно и също село,въпреки разликата във възрастта им,но и поради съществуващи между тях служебни отношения като работодател (Г.) и работник (И.).Последният помагал на по-възрастния си съселянин в бита и ежедневието,както и в селскостопански дейности,свързани със земеделие и грижа за домашните животни,срещу което получавал подслон и препитание,за да си осигури поминъка.Същият отрича,а и липсват данни в тази насока,да се познава или да има каквито и да са отношения със семейството на пострадалия гражданския ищец С. или лично с него.За разлика от него Г. има родствена връзка със С. и по тази линия съществуват спорове за наследствени земеделски земи,за чието решаване са водени и съдебни дела в Ломски районен съд.Напълно естествено по тази причина отношенията между Г. и майката на С.-Д. С.,са неприязнени,дори враждебни.Воден от тези си чувства,подс.Г. замислил да й навреди,заради това,че с претенциите си го възпрепятства да се сдобие с правата върху повече земеделски земи, съответно да се обогати материално по този начин.Както бе посочено, И. работел при него,без да заема някаква конкретна длъжност,а просто помагал в каквото му се възложи.И така работодателят му веднъж в разговор му обяснил какво му възлага,като му обещал да му заплати възнаграждение от 100 лв.,ако изпълни задачата,която била да подпали автомобила,който се намирал паркиран на улицата пред дома на Спасови и се ползвал основно от Д.С. тъй като синът й както тогава,така и понастоящем,живее и работи в чужбина-в Англия.

За изпълнение на „задачата“ Г. снабдил И. като му дал пари да закупи от бензиностанцията запалителна течност-нафта,която последния пренесъл в пластмасова бутилка,като се снабдил и с други материали-парчета от стари гуми,които да осигурят поддържане на огъня след запалването.Рано сутринта на 23.ІІІ.2015 г.И. облякъл яке с качулка,за да не бъдат разпознат от случайни минувачи и като взел бутилката с нафта и парчетата гуми,отишъл до дома на Спасови,където се намирал джипа. Изсипал нафтата върху предната част на автомобила,нахвърлял и парчетата гума и запалил със запалка.Огънят обхванал частта на двигателния отсек,пред купето,като повредил-разтопил и деформирал намиращите се там пластмасови части-предна броня и предпазна кора.Тези щети са оценени от експертното заключение на стойност 280 лв. и представляват причинените имуществени вреди,подлежащи на обезщетение по гражданската претенция.

От така изложената фактическа обстановка е видно,че събраните за изясняването й доказателства установяват че от обективна страна подсъдимите са осъществили деянията по предявените им обвинения,съответно за И. по чл.330,А.2,т.2 във вр.с А.1 във вр. с чл.20,А.2 от НК и за Г. по чл.330,А.2,т.2 във вр.с А.1 във вр. с чл.20,А.3 от НК –затова,че на 23.ІІІ.2015 г. в с.К. в съучастие помежду си-първият като пряк извършител,а вторият като подбудител запалили чуждо движимо имущество-лек автмобил „ХХХ",модел „ХХХ",ДК № ХХХ,собственост на К. Е. С. на значителна стойност 5 195 лв.,като се създала опасност пожарът да се разпространи върху недвижим имот-едноетажна жилищна сграда и гараж,находяши се в непосредствена близост до автомобила.От субективна страна лицата са извършили деянието с пряк умисъл като форма на вината- като са съзнавали общественоопасните последици от действията си и са искали тяхното настъпване.Като по изложените съображения настоящия състав на съда намери подсъдимите за виновни в извършените престъпления по обвинението,то законосъобразно прецени,че следва да им бъде наложено съответно наказание съобразно предвиденото в санкционната част на нормата от НК. При определяне и индивдуализиране на наказанията бяха отчетени съгласно правилото на чл.54,А.1 от НК като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската реална стойност на причинената вреда и възрастта на лицата-при И. тя е твърде ниска,за да му позволява реална оценка на обществената значимост и противоправност на деянието му,докато Г. е твърде възрастен,за да извърши лично във физически аспект деянието,което е замислил и с което целял отмъщение на Д.С. за имотния им спор.По отношение на първия следва да се отчетат като смекчаващи обстоятелства и признаването на вината и обусловеното от това разкаяние,както и затрудненото му имуществено и социално положение,което го е поставило в зависимост от другия подсъдим и го е принудило да осъществи престъпния му замисъл,без да прецени противозаконния характер на деянието и следващите от него последици,което естествено не елиминира вината му.но обуславя определеното за него наказание да е с превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и затова в размер по-нисък от средния.Единственото отегчаващо обстоятелство по отношение на него е,че със съгласието си да бъде физически изпълнител е допринесъл за реализиране на престъпния замисъл на това деяние с толкова висока степен на обществена опасност. При определяне отговорността на Г. освен посочените по-горе като смекчаващи я обстоятелства се приема и острия личностен конфликт със С.,за който не е изяснено дали е инициатор.Именно последното посочено обстоятелство е и опровергалото твърдението му,че не е поръчвал на И. да извърши палежа,въпреки,че,както бе посочено,извън поръчението на своя работодател,от когото е зависим за физическото си оцеляване,извършителя да няма никакъв друг мотив за действията си.Именно и това своего рода изнудване на Г. да се реализира замисъла му чрез друго,зависимо от благоволението му лице е и сериозно отегчаващо отговорността обстоятелство,което обуславя и по-високия размер на определеното за него наказание,като по преценка на съда целите му ще бъдат постигнати и без да бъде наложено ефективното му изтърпяване.

С така определените по вид и размер наказания,индивидуализирани спрямо всеки от подсъдимите,съдебният състав намира,че ще се осъществят целите както на личната,така и на общата превенция-да подействат възспиращо и възпитателно на лицата.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:Като установи,че лицата са извършили престъплението,съдът намери,че те несъмнено са ангажирали и произтичащата от него деликтна отговорност,поради което постанови да възстановят причинените щети в размера,установен от доказателствата.

Поради така изложените мотиви съдът постанови своята присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


File Attachment Icon
487FB50E34BABE46C225816B0027E23D.rtf