Определение №

към дело: 20141600100139
Дата: 08/08/2014 г.
Председател:НИКОЛИНА ЕЛЕНКОВА
Членове:
Съдържание

за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по исковата молба на Ц. П. Д. от град В., ул. "ХХХ „." х ап. хх срещу ответниците: В. В. - П. на Окръжния С. - В. и Н. Д. - П. на Административния С. - Г. В..
С исковата молба ищецът претендира против първия ответник - председателя на ОС - В. -В. В., обезщетение в размер на 300 000 лева - за нанесени му неимуществени вреди., а с иска против втория ответник - председателя на АС - В. - Н. Д. - обезщетение в размер на 200 000 лева -за претърпени неимуществени вреди.
В исковата молба ищецът Ц. П. Д. твърди, че обжалвал определения на съдии от ОС - Монтана, ОС - Враца и РС - Плевен..
На 18.06.2014 год. посетил деловодството на Видинския О. С. и там заварил председателя на ВОС В. В.. Председателят на съда го попитал защо е в съда. Ищецът отговорил, че всичките му дела във ВОС са разпратени по съдилищата из цялата страна. След като председателят на ВОС попитал ищеца какво иска от него, ищецът в настоящото производство отговорил, че не може да изпраща по пощата отговорите на съдиите по 14 дела в 14 града на България.
Председателят на ВОС В. В. се съгласил ищецът Ц. Д. да носи документите във ВОС - в деловодството на съда, а от Видинския О. С. тези дкументи да бъдат изпращани на съответните съдилища из България..
Ищецътн представил 6 документа в деловодството на ВОС.
На следващия ден посетил отново ВОС, но от деловодството му отговорили, че не може той - ищецът, да води дела срещу съдиите от ВОС, и в същото време служителите от този С. да разпращат из други съдилища представени от ищеца Ц. Д. документи.
Когато на 26.06.2014 год. ищецът посетил РС - Плевен, в който С. имал дело, оттам разбрал, че от ВОС не са изпратили документите му в РС - Плевен.
След връщане от град ххх ищецът посетил ОС - В. - деловодството. Оттам научил, че оставените от него материали не са изпратени до съдилищата. Отишъл при призовкарите на ВОС и оттам си получил материалите.
С тези действия /бездействия/ на председателя на ОС - В. - В. В. - отказ да изпрати представени от ищеца във ВОС документи във връзка с актове на ОС - Монтана по Г.д.№ 99/2014 год., на РС - Плевен по Г.д.№ 1810/2013 год. и по Г.д.№ 351/14 на Вр.ОС, последният му нанесъл неимуществени вреди.
За така нанесените му вреди ищецът претендира от ответника заплащанета на обезщетение в размер на 300 000 лева
Като доказателство за това представя писмо на ВОС от 19.06.2014 год. и заведените във ВОС жалби под № 36, 37 и 38 от 2014 год.

По отношение на втория ответник - Н. Д. - П. на АС - В., ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лева затова, че в това си качество прикривала престъпления на своя съпруг, използвайки служебното си положение.
Между ищеца и председятеля на АС - В. възникнал конфликт във връзка с назначаване на служители от Областната администрация - В. в АС - В.. Започнал да губи дела в АС - В., разглеждани от съдията Р. Славчева - приятелка на председятеля на АС - В. - Н. Д.. На 28.01. 2013 год. кметът на В. издал Заповед ищецът да напусне паркинг - общинска собственост, който той - ищецът, стопанисвал. Тази заповед била обжалвана от ищеца в настоящото производство пред АС - В.. С определение от 07.02.2013 год.председателят на АС- В. уведомил ищеца в настоящото производство, че всичките съдди са си направили отвод. Определението му било връчено на 12.02.2013 год. и на същата дата Община - В. заедно с полиция го изгонили от паркинга..
Ищецът в настоящото производство не можел да ползва адвокатска защита, а съдията Н. Д. не се произнесла по обжалваната заповед на Кмета на Община - В..
Делото във връзка с жалбата на Ц. Д. било изпратено за разглеждане в АС - Монтана.
Това било направено умишлено от председателя на АС - В. с цел ищецът в настоящото производство да бъде изгонен от град В..
В резултат на тези действия и бездействия : направени отводи на всичките съдии от АС - В., да се произнесат по жалбата на Ц. Д. против Заповед № ххх/хххх год. и изпращането на жалбата на Ц. Д. против посочената заповед на друг С. - АС - Монтана, ищецът претърпял неимуществени вреди, за които пртендира обезщетение в размер на 200 000 лева.
Към исковата молба от ищеца са приложени писмени доказателства.
Окръжният С., като обсъди доказателствата по делото, твърденията в исковата молба и въз основа на закона, намира за установено следното:
Пред вид изложените в исковата молба твърдени факти и обстоятелства, окръжният С. намира, че правното основание на предявените искове е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Твърдените от ищеца действия и бездействия на ответниците - физически лица, в качеството им на председатели: първия - на ОС - В., втория - на АС - В., не са от категорията на визираните в чл.2, ал.1,т.1-7 от ЗОДОВ основания за ангажиране отговорността на държавата за вреди в резултат на действия от разследващите органи, прокуратурата или съда.
Изложените факти и обстоятелства налагат извода за недопустимост на предявените искове и против двамата ответници.
Исковете са предявени против ответници - физически лица, за извършени от тяхна страна действия или бездействия в качеството им на магистрати - председатели на ОС - В. за ответника В. В., респ. на АС-В., за ответника Н. Д..
Обезщетенията се претендират от ищеца от ответниците за техните действия или бездействия от техни незаконни действия.
Като физически лица ответниците не могат да носят отговорност на основание разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и общата забрана "ДА НЕ ЕС ВРЕДИ ДРУГИМУ", ЗА ДЕЙСТВИЯТА НА ОТВЕТНИЦИТЕ, ИЗВЪРШЕНИ В КАЧЕСТВОТО ИМ НА СЪДИИ.
Поарди това исковата молба на ищеца Ц. П. Д. следва да бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство по настоящото дело - прекратено като недопустимо.
Съгласно чл.132 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
В исковата молба не се съдържат подобни твърдения - че извършените от ответниците действия, респ. бездействия като председатели на съдилища съставляват умишлени престъпления от общ характер, от които ищецът е претърпял вреди, за които претендира обезщетенията в посочените в исковата молба размери.
На следващо място, срещу посочените в исковата молба ответници е недопустимо търсене на отговорност по реда на чл.2 , ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ исковете за вреди се предявяват срещу органите по чл.2,ал.1 от ЗОДОВ, чиито служители / по твърдения в исковата молба/с действията или бездействията си са причинили вредите.
В случая тези органи са Окръжният С. - В. и Адмистративният С. - В.., а не председателите на тези органи : В. В. - П. на ОС - В., и Н. Д. - на АС - В..
Посочените в исковата молба ответници - физически лица, не са пасивно легитимирани да носят отговорност за свои незаконосъобразни актове, издадени в това им качество.
Също така твърдените в исковата молба претърпени от ищеца вреди не попадат в нито една от хипотезите на чл.2, ал.1, т.1-7 от ЗОДОВ.
Тези случаи са изброени изчерпателно и е недопустимо прилагането им по пъта на разширителното тълкуване.
Наличието както активната, така и пасивната процесуална легитимация в гражданския процес са от категорията на положителните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата на активна процесуална легитимация за ищеца и на пасивна процесуална легитимация за ответника води до недопустимост на иска.
В процесния случай не е налице неяснота в исковата молба и необходимост съдът да дава указания на ищецасрещу кого да предяви исковете си.
Съвсем ясно и категорично в исковата си молба ищецът сочи конкретни действия на ответниците, извършени в качестовото им на съдии при изпълнение на служебните им задължения като такива, поради което не следва исковата молба да се оставя без движение и да се дават на ищеца указания да отстрани нередности в исковата молба.
При така изложените съображения, окръжният С. намира, че предявените от ищеца искове са недопустими и спрямо двамата ответници и производството по делото следва да бъде прекратено, а на ищеца - бъде върната исковата молба.
Водим от горните съображения, на основание чл.130 от ГПК, окръжният С. І Монтана


О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА исковата молба на ищеца по нея - Ц. П. Д. от град В., ул. "ххх хххх , блок „." - хх. А..
ПРЕКРАТЯВА производството по Г.дело № 139/2014 год. по описа на ОС - Монтана като НЕДОПУСТИМО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен С. в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.




П.:


File Attachment Icon
0D0D06F24E0F7A88C2257D2E003215E7.rtf